Мигрантите от страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 г., облекчиха недостига на работна ръка, без да оказват негативно въздействие върху заплатите или условията на труд, пише британският в. "Гардиън".
Успешното източно разширяване на ЕС през 2004 и 2007 г. е
едно от най-важните постижения на съюза
То доведе осем бивши комунистически държави в "европейския клуб" и разшири европейската зона на мир и сравнителен просперитет към балтийския регион на север и към Черно море на юг.
В днешно време обаче, когато стане дума за източното разширяване, малко хора говорят за мир, а още по-малко - за просперитет.
В общественото съзнание източното разширяване почти неизменно се свързва с увеличаване на миграцията - от изток на запад и от новите към старите страни членки, посочва изданието.
Европейската комисия предоставя
подробен анализ на вътрешното движение на населението в ЕС
след приемането на новите страни членки през 2004 и 2007 г.
Тези изследвания категорично показват, че като цяло нивото на миграция от новите към старите страни членки е доста скромно.
В края на 2007 г. в 27-те държави от ЕС са живели около 29 млн. чужди граждани, от които 10,6 млн. са били мигранти от други страни от съюза. От тях едва 40% са били от новите страни членки.
В чужбина са отишли близо 1,6 млн. румънци, 1,3 млн. поляци и 300 хил. българи, което е представлявало около 7,2% от населението на Румъния, 3,4% от населението на Полша и 4,1% от населението на България, отбелязва вестникът.
Между 2002 и 2012 г. Великобритания и Ирландия са били едни от
най-привлекателните места за гражданите на новите страни членки
През 2002 г. в Ирландия почти не е имало поляци, но след това данните от преброяването на населението през 2006 г. са показали, че в страната живеят около 63 000 полски граждани. През 2011 г. броят им се е увеличил на около 122 000.
Във Великобритания в края на 2011 г. е имало около 1,1 млн. души, дошли от новите страни членки след разширяването на ЕС. Приблизително толкова граждани на новите страни членки са се преселили и в Германия през същия период.
От 2014 г. ще отпаднат ограниченията за пребиваване и работа на българи и румънци във Великобритания. Според британски служители едва ли някой може да каже какво ще е нивото на миграцията от България и Румъния към Великобритания.
Има обаче значителни различия между отделните нови членки на ЕС по отношение на желанието на техните граждани да емигрират, подчертава "Гардиън".
Докато много от младите и добре образовани поляци се възползват от възможностите да живеят и работят извън страната си, в Чехия и Унгария няма толкова ентусиазъм за това.
Словенците също изглежда не държат особено да напускат страната си, но те не обичат много и да се преместват в нейните граници. В Прибалтика литовците например са доста по-мобилни от естонците.
Анализите на ЕК подчертават благотворния ефект,
който миграционните потоци имат върху икономиката. Те определено са помогнали да се облекчи недостигът на определена работна ръка, при това без да влияят негативно нито върху нивото на заплатите, нито върху условията за наемане - както във Великобритания, така и в Ирландия,
В тази връзка отмяната на ограниченията за българите и румънците едва ли ще измени ситуацията кардинално.
Освен това хората или групите, които са най-нетърпеливи да емигрират, вече са го направили, а пък Италия, Испания и Кипър ще продължават да са по-притегателни за гражданите на България и Румъния, отколкото Ирландия или Великобритания.
Така че страховете от "приливна вълна от Изток" могат да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Европейските миграционни модели ще продължат да се развиват в съответствие с факторите на привличане и отблъскване, а Европа ще продължи да се бори с множеството направления на икономическата и политическата криза, заключава "Гардиън".
