Со о Колинани в Южна Словакия се събужда всяка сутрин от
високоговорители на общинското радио, които излъчват първо песен
и послание на унгарски език, а след това - на словашки.
В скоро време, в това населено предимно от етнически унгарци
селище, първо ще кънти словашкият, в съответствие с нов езиков
закон, който се превърна в "ябълка на раздора" между Братислава
и Будапеща.
Според неговите разпоредби всяка община или служба,
която не използва правилно словашкия език, рискува глоба в
размер на до 5 хиляди евро.
"Законът вреди най-вече на унгарското малцинство", оплаква
се Пал Чаки - председател на Партията на унгарската коалиция -
политически представител на това малцинство, което съставлява 10% от населението на страната.
Според Братислава неговата цел не е да дискриминира дадено
малцинство, а да "защитава словашките граждани срещу
дискриминация в собствената им страна".
"В етнически смесени области, на словаците често им бива
нарушавано правото да получават информация на собствения си
език", твърди на своя сайт Министерството на културата.
Законът разрешава на малцинство, което представлява
най-малко 20% от жителите на дадена община, да използва
своя език в обществения живот. Той позволява освен това
двуезично изписване на имената на улици и географски понятия,
със словашкия им вариант на първо място.
В същото време законът обаче поражда риск, според неговите
критици, от абсурдни ситуации, при които, например, етнически
унгарци ще бъдат задължени да държат речи на словашки, за да
открият унгарска културна проява.
Разположено на 70 километра от Братислава, Колинани наброява
1510 жители, от които приблизително 60% етнически
унгарци.
"Около 70-80 процента от жителите говорят и двата
езика", доверява кметът Роберт Балко.
Сутринта, клиентите нахлуват в местната бакалница преди тя
да затвори в 9.30 ч. Малко ги е грижа какъв език използват
продавачите.
"Благодаря много" излиза съвсем естествено и на унгарски, и
на словашки, от устата на младата касиерка Ерика, която е родом
от селото.
Кметът на Колинани обаче твърди, че напрежението се покачва.
"Събота, имахме празник на открито, с конкурс за варене на
гулаш. Докато се разхождах между котлите, успях да чуя
неприлични заядливи забележки", разказва той.
"А когато нашият футболен отбор играе в словашко село,
хората ни викат "унгарците", оплаква се кметът, според когото "е
тъжно да види човек, че названието "унгарци" звучи като обида."
Малко след влизането на новия закон в сила на 1 септември,
Будапеща обяви намерението си да се обърне към ООН - решение,
което бе осъдено незабавно от Братислава като "опит за
интернационализиране на двустранен проблем".
Пал Чаки възнамерява да сезира Конституционния съд и да
поиска от Европейския съвет да се произнесе по съвместимостта на
закона с Европейската харта за регионалните и малцинствените
езици.
Напрежението достигна кулминационната си точка с
неотдавнашното решение на Братислава да откаже достъп до
територията си на унгарския президент Ласло Шойом, за да открие
статуя на унгарски светец покровител.
Конфликтът е типичен за историята на двата народа.
Независима от 1993 г., Словакия е била в продължение на векове
част от унгарското кралство, до Трианонския договор, подписан в
края на Първата световна война.
Отношенията се обтегнаха чувствително, откакто Словашката
национална партия (СНП) участва във формираната през 2006 г.
управляваща коалиция начело с премиера социалдемократ Роберт
Фицо.
Днес унгарският министър-председател Гордон Байнаи и
словашкият му колега се срещат, за да се опитат да изгладят
различията помежду си.
Източник:
images.google.bg
