Много стават генералите в командването на обединена Европа.
Това никак не улеснява задачата на Херман ван Ромпой и Катрин Аштън, които бяха избрани за президент и върховен представител на съюза за външната политика на ЕС съответно.
Въпреки промените на човек няма да му е по-лесно да открие телефонния номер, за който някога попиха Хенри Кисинджър ("На кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа"), коментира Янис Емануилидис, изследовател от брюкселския Център за европейска политика (ЦЕП).
Вместо да отговори на прословутия въпрос, приписван на бившия държавен секретар на САЩ, Лисабонският договор добавя нов пост от първостепенно значение към вече съществуващите.
Фактът, че до председателя на Европейската комисия и върховния представител ще застане и президент с изборен мандат от две години и половина,
не отменя принципа за ротационно председателство на ЕС.
Първият президент на ЕС Херман ван Ромпой ще трябва да координира своите усилия последователно с Испания, Белгия и Унгария.
Те ще поемат една след друга ротационното председателство от 2010 до началото на 2011 г. и "ще продължат да играят ключова роля", изтъква Емануилидис.
Поредният ротационен председател ще продължи да води заседанията на европейските министри във всички ключови за ЕС сфери - от селското стопанство до икономиката, с изключение на външната политика.
Много неща ще зависят от личните качества на хората, заемащи съответните постове, и от това какво ще вложат в новите си функции, отбеляза преди вчерашната среща Пиер Льолуш, държавен секретар към френския министър на външните работи и европейските въпроси.
Все още малко се знае обаче за позициите на Ван Ромпой по европейските проблеми. Смятат го най-вече за европейски федералист.
Колкото до Аштън, тя е новак в дипломацията.
Възможно е новите институции на ЕС
"да се превърнат в нещо твърде сложно, ако нещата тръгнат зле",
предупреди неотдавна Льолуш. В крайна сметка европейските лидери явно са предпочели да изберат президент, който да се занимава главно с "общото ръководство", без много-много да ги засенчва.
Доволен е останал вероятно и председателят на Европарламента Йежи Бузек, който държеше човекът на новия пост да е по-скоро "координатор, отколкото президент в традиционния смисъл на думата".
Лисабонският договор разшири пълномощията на Европарламента.
На поста върховен представител за външната политика на ЕС Катрин Аштън също се очаква да срещне трудности, особено в съвместната си работа със страните членки, тъй като във външните отношения ще остане доминиращ консенсусният принцип.
Тя ще оглави един внушителен външнополитически апарат. Предвижда се той да обедини хиляди чиновници, след като бъдат слети службите на днешната комисарка за външните отношения Бенита Фереро-Валднер и на шефа на европейската дипломация Хавиер Солана.
Аштън обаче познава механизмите за работа на ЕК, чийто зам.-председател става, и ще може да се възползва от това.
Председателят на комисията
Жозе Мануел Барозу също ще трябва да преосмисли частично своите функции,
тъй като Общността се представлява в чужбина и от него.
Той има намерение да остане за страните членки предпочитан събеседник в разговорите по всички въпроси, които не засягат пряко външната политика, припомнят хора от неговото обкръжение.
криза, която тихо расте" />
