Г оворите ли белгийски? Не, защото такъв език няма. В Белгия се говорят три официални езика: френски, нидерландски и немски.
Мнозина знаят, че южната част от страната, Валония, е френскоезична, а във Фландрия - на север, се говори фламандски - практически същият език като холандския/нидерландския в съседното кралство.
По-малко известен е обаче фактът, че в Белгия съществува още една равнопоставена езикова общност: немскоезичната. Още през 18-ти век хората, живеещи в източната част на днешна Белгия, говорят немски диалекти. През Първата световна война те се бият на страната на Райха, но Версайският мирен договор приписва тези територии на Белгия. Днес регионът официално се казва „Немскоезична общност” и е известен със съкращението DG. Много от хората там не харесват името.
Не искат да ги бъркат с "Долче и Габана"
Името не харесва и Оливер Пааш, министър-председателят на Немскоезичната общност. Според него регионът се нуждае от ново име, за да подчертае тежестта си, а и факта, че - редом с Фландрия и Валония - е равнопоставена федерална провинция на Белгия. Защото когато чуят „общност”, повечето хора изобщо не си представят самостоятелна федерална територия със собствен парламент и законодателство.
„А и съкращението DG веднага се свързва с „Долче и Габана” например. За имижда на нашия регион това изобщо не е хубаво”, добавя Пааш.
„Източна Белгия” - така иска да се нарича в бъдеще Немскоезичната общност DG. В сравнение с Фландрия и Валония (които сами по себе си не са особено големи), този регион е същинско джудже. Но неговите 77 хиляди граждани си имат собствен парламент, собствена администрация, собствени детски градини и училища, където се преподава на немски.
Регионът граничи с Германия, с Люксембург, с Холандия и с Валония, а това, естествено, го превръща в средище на различни влияния и култури. Източна Белгия се гордее и със силната си икономика, безработицата тук е едва 7 процента. Но населението застарява, младите хора са малко, а недостигът на специалисти става все по-осезаем, оплаква се премиерът Пааш. Надеждата му е, че новото име ще направи региона по-атрактивен.
"Прилежни сме като германците, но живеем като французите"
„Много ни трябват нови заселници. И затова се опитваме да се представим пред света в най-благоприятна светлина.” Колкото повече хора разберат, че в Източна Белгия е хубаво, толкова по-добре, посочва Пааш и добавя: „Ние сме пресметливи като германците и живеем като французите. За нас с основание се казва, че сме много прилежни и дисциплинирани. В същото време обаче умеем истински да се веселим.”
Немскоезичните белгийци празнуват карнавала точно толкова пъстро и бурно, колкото и германците в съседните федерални провинции. Тамошните хора масово гледат футболните мачове от Бундеслигата, но стане ли дума за национални отбори, винаги викат за белгийските „червени дяволи”. И отдавна са свикнали с усещането, че са едно добре защитено малцинство в периферията на Белгия. Тази роля дори им харесва. Както казва Гюнтер Мателе, един от местните хора: „Имаме пълна автономия. Чувстваме се супер, доволни сме и живеем щастливо. Всичко е всъщност перфектно”.
