А к Сарай, резиденцията на Реджеп Тайип Ердоган, е комплекс с около 1100 стаи върху хълм над Анкара. Той не е блестящ или без вкус, каквито са били някои от архитектурните чудовища на Саддам Хюсеин, но президентът на Турция вижда себе си не просто като още един носещ "Калашников" диктатор, а като наследник на наследството на османските султани.
Някои колеги и аз получихме правото да направим обиколка на Ак Сарай, Белият дворец, скоро след опита за преврат миналото лято, когато Ердоган беше представен като защитник на демокрацията срещу коварството на вероломния духовник в изгнание Фетхуллах Гюлен и фракция военни ренегати. Но Белият дворец определено изглежда като
дом,който повече подобава на един владетел, а не на защитник на хората.
Референдумът в Турция вече потвърди, че Ердоган е на тази позиция. И в същото време всяка ефективна международна подкрепа за опитите да бъде детрониран в момента е относително безсмислена, след като Доналд Тръмп му се обади от Белия дом, за да го поздрави за победата му.
Ердоган обяви референдума за исторически и поиска нов
Вижте и как реагира Европа на референдума
Тръмп беше първият голям световен лидер публично дал подкрепата си на турския президент; той бе последван от Катар, Гвинея и палестинското движение "Хамас". Позицията на Тръмп към Ердоган е много по-различна от тази на предшественика му Барак Обама, чиято администрация беше критична към някои от по-авторитарни начини на действие на турския президент.
Американската подкрепа за кюрдските бунтовници в Сирия беше по-нататъшен източник на напрежение. Отношенията се влошиха до такава степен, че Анкара твърдеше, че има американска "скрита ръка" зад гюлентистите, които извършиха опит за преврат.
Ердоган беше един от първите чуждестранни лидери, изказали поздравления на Тръмп след победата му на изборите в САЩ, обявявайки "нова ера" в отношенията между двете страни.
Тръмп и Ердоган гледат по един и същи начин на много неща,
не на последно място споделят неприязън към критичните медии (въпреки че Тръмп все още не е започнал да ги вкарва в затвора в промишлен мащаб, както турският президент) и по-общо в изобразяването на политическите опоненти като врагове отвътре.
Изглежда много малко вероятно и Кремъл да критикува резултатите от референдума.
Западноевропейските политически лидери, обаче, са готови да го направят. Те изразиха голямо безпокойство поради предполагаемото фалшифициране на гласовете на изборите и призоваха Ердоган да бъде сдържан, тъй като той поема почти абсолютна власт.
От Берлин Ангела Меркел предупреди, че "близките резултати на референдума показват колко дълбоко е разединено турското общество, което означава голяма отговорност за турското ръководство, което означава голяма отговорност лично за президента Ердоган".
От Париж кабинетът на Франсоа Оланд предупреди срещу действия, които "очевидно биха били скъсване с ценности и ангажименти", които Турция е поела с присъединяването си към Съвета на Европа.
Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, призова към разследване на претенциите за изборни злоупотреби. Австрийският външен министър Себастиан Курц заяви, че резултатът от референдума е "ясен сигнал срещу Европейския съюз" и
завършва "фикцията" за присъединяване към съюза.
Но Ердоган и неговите поддръжници вече не гледат като на смъртна опасност забраната за Европейския съюз, защото смятат, че страната им в никакъв случай няма да бъдат допусната да влезе в алианса. Само часове след изявленията за победа, президентът каза, че той не би се поколебал за въвеждане на смъртното наказание - ход, който изцяло ще предотврати влизане в Европейския съюз, но той не се поколеба да го направи обществено достояние.
Истината е, че Турция притежава няколко коза в отношенията си с Европа по редица въпроси, от Сирия до бежанците. Последният е един от тези с най-голямо значение. Стотици хиляди разселени лица са използвали Турция като транзитен пункт за Европа.
На базата на споразумението, сключено между Меркел и Ердоган, броят на пристигащите в ЕС спадна значително. В замяна на това Европа трябваше да се съгласи на безвизов режим на пътуване за турците, но това все още предстои да се случи. Турското правителство вече заяви, че ще откаже да изпълни едно от изискванията, които биха позволили отмяната на визовия режим: за реформа на законодателството за борба с тероризма.
Ще бъде интересно да се види как Европейският съюз ще реагира на други хардлайнерски мерки, които биха могли да съпътстват натрупване на власт от Ердоган. Колко много декларации за подкрепа на демокрацията в Турция се допускат от реалната политика и личния интерес, пред перспективата за отваряне отново на шлюзовете за бежанците?
Освен това, ще бъде интересно да се види доколко Ердоган, седнал в османския блясък в Белия дворец и подкрепен от влиятелни приятели като Тръмп и Путин, е готов да играе твърдо с Европа.
Ким Сенгупта, "Индипендънт". Заглавието е на Vesti.bg
