Американският президент Барак Обама и руският му колега Дмитрий Медведев, заедно с техните висши военни, подписаха на 6 юли споразумение за съкращаване на арсеналите от стратегическите нападателни оръжия. Това "взаимно разбирателство" показва ясното и категорично намерение на най-високо равнище да бъде подготвен двустранен договор, който да бъде подписан до края на тази година.
Постигането на тази желана и от двете страни цел изглежда не само възможно, но е и сред най-важните приоритети на преговорите.
Според документа за "взаимно разбирателство" новият договор ще задължава САЩ и Русия да съкратят броя на стратегическите носители на ядрено оръжие - междуконтинентални балистични ракети, ядрени подводници и бомбардировачи с голям обсег на действие, способни да пренасят ядрено оръжие - до стойност в интервала между 500 и 1100, а стратегическите бойни глави да бъдат намалени на 1500-1675 броя.
В момента двата най-големи ядрени арсенала са обект на контрол въз основа на два договора: Договора за съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ) от 1991 и Договора за съкращаване на стратегическите ядрени потенциали (известен още като "Московския договор") от 2002 г.
Първият документ представлява дълго, подробно и изключително строго приложим договор в стила, присъщ на епохата на студената война, който включва множество мерки за прозрачност, инспекция и контрол, и който все още поддържа стратегическия баланс и след края на студената война.
Нивата на съкращение според СТАРТ (1600 стратегически носители и 6000 стратегически бойни глави) бяха достигнати през 2001, а договорът изтича на 5 декември.
Московският договор, от друга страна, е кратък документ от една страница, който ограничава на САЩ и Русия до 1700-2200 стратегически ядрени глави в бойна готовност (без условия свързани с броя на стратегическите носители). Този договор позволява много по-голяма гъвкавост и поле за маневриране отколкото СТАРТ по отношение на въоръженията в бойна готовност, начина им на пренасяне и броя на съответните оръжия на склад.
Но краткият текст на Московския договор показва, че в него се разчита (и продължава да се разчита) на механизмите на СТАРТ за контрол и запазването на взаимно доверие, че предвидените съкращения са изпълнени.
Важно е да се отбележи, че както Вашингтон, така и Москва, сега се ангажират да заменят СТАРТ, вместо да удължат срока му на действие. Решението се взима от най-висшите държавници и заповедта за изпълнение са спуска на по-ниските нива, което подсказва, че бързината е едно от най-важните условия условия за преговарящите.
И колкото по-агресивно те действат за подписването на нов договор, толкова по-вероятно е той де факто да представлява продължение на сега действащия документ. Как точно ще се развият нещата на масата за преговори предстои да се види, но време за заяждане по технически подробности или нови клаузи няма да има (преговорите за договора СТАРТ отнеха почти десетилетие).
Техническите определения и ограничения променят структурата, състоянието и разположението на стратегическите оръжия, затова те могат да окажат влияние върху ядрения баланс.
Тези дни и двете страни търсят стабилност в това отношение, но поради дългосрочните последици на договорите за оръжеен контрол,
дяволът наистина може да бъде скрит в подробностите.
Време да се доизпипат именно подробностите преди срокът на действие на СТАРТ да изтече през декември практически няма, още по-малка е възможността за допълнения към договора. САЩ са заинтересовани от включването на тактическите ядрени оръжия в новия СТАРТ, докато в Русия се надяват да обвържат по-формално защитата срещу балистични ракети с нов договор.
За да се изготви проектодоговор за обсъждане далеч преди формалното подписване, преговарящите страни се очаква да заимстват много от СТАРТ.
Всъщност и Обама и Медведев се върнаха към терминологията на СТАРТ при изявленията си от шести юли, като премахнаха неясния език от Московския договор - по-специално определението за "стратегически ядрени глави в бойна готовност".
Това е повече от семантика; освен това новият договор отново предлага щателните изисквания на СТАРТ за съкращение, разоръжаване и унищожаване, както и за по-ограничена оперативна гъвкавост при разполагане на ядрените оръжия - точно условията, които Московският договор се опита да избегне.
Накратко, подмяната на СТАРТ може да прилича повече на негов клонинг, отколкото на нов договор. И макар подробностите да бъдат подложени на внимателен анализ, изглежда, че парадигмата за контрол на ядрените оръжия през последните две десетилетия, ще продължи да се прилага и в близкото бъдеще, въпреки различния обем на съкращенията и другите промени.
Източник: Агенция Стратфор /Превод БТА
Последвайте ни
