Сред основните теми на руските печатни издания продължава да е срещата в Лисабон. Медиите констатират пробив в отношенията между Москва и НАТО, но не всички са ентусиазирани.
На поредното
заседание на Съвета Русия-НАТО в Лисабон
в събота Русия даде
принципното си
съгласие
да разработва европейска система за противоракетна отбрана съвместно с алианса.
Възложихме на Съвета да разработи всеобхватен съвместен анализ на бъдещите рамкови условия за сътрудничество в областта на противоракетната отбрана, се казва в заключителния документ на срещата. Едновременно страните се договориха за съвместна оценка на заплахите от балистични ракети.
На пресконференция след срещата президентът на Русия Дмитрий Медведев съобщи, че е предложил на партньорите от НАТО като основа за обсъждане идеята за създаване в Европа на т.нар. секторална система за ПРО.
"Разбира се, това е тема, която изисква отделен анализ, и аз днес не настоявах да ни дадат бърз отговор - призна той. - Нещо повече - разбирам, че по повод подялбата на отговорностите в рамките на европейската ПРО може да има различни позиции на различните страни. Въпреки това, ако се реализира подобна идея, то тогава ние виждаме за себе си смисъл да участваме в цялото начинание, чувстваме голямата отговорност, която ни се възлага, и сме готови за пълноценни отношения на сътрудничество с нашите партньори".
Руският президент не навлезе в техническите подробности на идеята, но особено наблегна, че във всички случаи, каквато и да се получи в крайна сметка европейската система за ПРО, Русия е готова да участва в нея
изключително на равноправна основа.
"Ще кажа дори нещо повече - нашето участие може да бъде само партньорско. Никакво друго участие, така да се каже като мебел, привидно, не може да има. Или участваме пълноценно, обменяме информация, отговаряме за решаването на едни или други проблеми, или не участваме изобщо. Ако не участваме изобщо, то по разбираеми причини ще бъдем принудени да се защитаваме. Именно затова от страна на Русия бе формулирана цяла съвкупност от идеи за това по какъв начин да участва в европейската ПРО. Това са принципите на действително равноправие, прозрачност, технологичност и отговорност за едни или други задачи", подчерта Медведев.
Русия и НАТО
рестартираха отношенията си,
пише в заглавие московското издание "Время новостей".
"Лисабонски пробив", гласи заглавието в "Московский комсомолец". Лисабонската среща на върха прие нова концепция на алианса. В нея за пръв път от създаването му се казва, че пактът не е заплаха за Русия, стреми се към истинско стратегическо партньорство с нея и очаква взаимност. На заседание на Съвета Русия-НАТО в Лисабон руският президент Дмитрий Медведев предложи създаването на "секторална ПРО". Тази нова идея бе истинска изненада за алианса, отбелязва "Московский комсомолец".
Руският посланик в НАТО Дмитрий Рогозин поясни по следния начин същността на идеята. "Първо, системата трябва да е насочена навън - ракетите прехващачи (каквито притежават само Русия и САЩ) да не се използват срещу държави партньори. Второ, държавите може да си разпределят зоните на отговорност. Грубо казано, ако ракета лети към САЩ над наша територия, сваляме я ние. Ако пък ракета лети към Русия през зоната на отговорност на САЩ, свалят я американците. Русия обаче си запазва контрола върху своята ПРО, а НАТО - върху своята".
Ако предложението на Медведев бъде прието, това ще е истински пробив в отношенията между Москва и НАТО, изтъква "Московский комсомолец".
"Идеята за влизане на Русия в алианса вече не изглежда тъй фантастична", твърди "Комерсант", който също нарича сензационна инициативата на руския президент.
Тя предполага Русия да прикрие Европа от евентуални ракетни заплахи срещу аналогични ангажименти от страна на Запада. Ако проектът успее, той ще стане първият пример в историята, в който реално се интегрират военните потенциали на страни, враждували преди, посочва вестникът.
Русия и НАТО ще започнат дискусиите по това предложение още през декември. Според Дмитрий Рогозин, няма смисъл да се протака, тъй като контурите на европейската сигурност трябва да бъдат очертани до март 2011 г., добавя "Комерсант".
Противоракетен щит от Ванкувър до Владивосток - звучи примамливо, но остава открит въпросът кой ще го контролира. Няма ли бъдещата европейска ПРО да стане просто допълнение към американската система за противоракетна отбрана? Освен това, "чадърчето" няма да е евтино и ще струва към 200 млн. евро", пише в. "Известия".
Русия и НАТО все още не са се разбрали нито за характера на ракетните заплахи, нито за архитектурата на ПРО, нито как да осигурят участието на всички страни в нея. Няма яснота кой, грубо казано, "ще натиска копчето" - НАТО и САЩ едва ли ще склонят Русия да притежава блокиращ ключ, коментира за "Известия" московски експерт.
Сближавайки се с НАТО, Русия трябва ясно да определи границите на възможните компромиси. Засега обаче Русия не се държи като самостоятелен политически играч, а като зайче, хипнотизирано от питон: пренебрегва опита, натрупан през последните 20 години, прави се, че всичко е наред, и продължава с отстъпките, добавя "Утро".
