Ройтерс: Хърватската икономика продължава да затъва и след влизането в ЕС

Д есет месеца след като Хърватия постигна мечтата си да се присъедини към Европейския съюз, нейната икономика все още се свива, тревожно напомняйки на съседите й от бивша Югославия, че блокът не може да обещае просперитет, пишат Игор Илич и Зоран Радосавлевич от Ройтерс.

Изискванията за присъединяване към ЕС и правилата за членство се опитват да осигурят на новите членки укрепване на местната икономика и развитие в достатъчна степен, за да могат да процъфтяват в рамките на търговския съюз.

За страни като Хърватия и Сърбия членството в ЕС има и целта да помогне на района да тръгне напред след войните през 90-те години към общо икономическо развитие в новото хилядолетие.

Но Хърватия, 28-та членка на блока, е най-лошият икономически изпълнител тази година - заедно със спасяваните Гърция и Кипър, и досега има малко примери чуждестранни инвеститори да задвижат каквото и да е, освен евентуално да инвестират в туризма.

Малцина в Хърватия изглежда разбират, че привличането на инвеститори е само общоевропейско състезание. Затова приватизациите в Хърватия се провалиха, казва западен бизнес-ветеран в Загреб.

Дори Словения, страната с най-добри условия за развитие на икономиката си след разпадането на Югославия, срещаше трудности при приватизацията на държавната собственост, особено на натоварените с дългове банки, независимо че стигна до членство в еврозоната през 2007 г. В другите страни в региона, освен завода на "Фиат" в Сърбия, няма много нови работни места, които да заменят загубените с отмирането на държавните предприятия.

Хърватската промишленост от комунистическата ера, включително корабостроенето, до голяма степен рухна през 90-те години.

Дипломати казват, че страната не е подготвена за ЕС и не получава бонуси от членството.

Има много компании, които не са конкурентноспособни, внасят се много стоки. Фондовете на ЕС не се усвояват добре. Няма планиране, сигурност, правосъдната система не отговаря на стандартите на ЕС, заяви дипломат от ЕС, базиран в Загреб.

Данни на Световната банка сочат, че Хърватия, наред с Гърция, е единствената европейска страна, чиято икономика се свива от 2008 г. Хърватия е загубила почти 13 процента от БВП за пет години.

Макар индустриалното производство да нарасна през три последователни месеца през първото тримесечие, за пръв път от 2009 г., анализаторите очакват нов спад тази година и маргинален растеж през 2015 г.

Сега, когато Гърция отново отбелязва растеж, ние ставаме все по-очевидно лошо представяща се страна, заяви Велимир Шонье от консултантската фирма Архив Аналитика в Загреб.

Пазарите виждат това - доходите ни от облигации едва се изплатиха през изминалата година, докато тези по словенския и унгарския дълг рязко спаднаха, каза той, говорейки за упорито високите лихвени проценти в Хърватия. Последни данни на Европейската комисия поставят Хърватия на дъното на ЕС по бенефициенти на фондове на ЕС, тъй като е използвала само 18 процента от фондовете, които са били на разположение през 2007- 2013 г.

Въпреки лошия изглед, малкият размер на икономиката на Хърватия от 43 милиарда евро (60 милиарда долара) и относително здравата й банкова система, контролирана от чуждестранни банки-майки, ще я предпазят да не се превърне в основно главоболие за блока.

Анализатори казват, че мониторингът на Европейската комисия, който застави Загреб да ревизира бюджета си вече два пъти тази година, ще помогне за контролиране на държавния дълг. По-големият проблем е как да се развива икономиката.

Стагнацията е нашият сценарий в най-добрия случай, заяви Андрей Грубишич, получил образованието си в САЩ консултант.

Той каза, че 20 000 души са загубили работата си в частни фирми от 2008 г., докато 10 000 са били назначени в неефикасния и скъпоструващ държавен сектор в Хърватия. Без сериозни орязвания на държавните разходи няма да има по-добър живот, но правителството не показва амбиция да го направи, каза той.

През изминалата година правителството не успя да намери купувачи за националния авиопревозвач „Хърватия еърлайнс“ (Croatia Airlines), железопътната компания "Хърватски железници", последната голяма държавна банка и производителя на торове "Петрокемия".

Инвеститорите, които вече са в Хърватия, хвалят квалифицираната работна сила и бързия достъп до Западна Европа пред пътищата и адриатическите пристанища. Но те остават недоволни от мудната бюрокрация и непрекъснато променящите се закони.

Мишел Боар, директор производство в "Сен Жан Индъстрис", френски производител на части за коли, казва, че фирмата му вече е инвестирала успешно в Хърватия и е решила да инвестира отново.

"Трябваше обаче много дълго да чакаме да порлучим обещаните стимули за проекта. Това е много разочароващо", каза той.

Словакия и Румъния имат много предимства, например стимули за откриване на нови работни места. Те са много по-ефикасни и реализират това, което рекламират. Така че Хърватия е страна, която трябва да бъде проучена и в която трябва да се инвестира, но не е единствената, каза инвеститорът.