Помагащите помагат първо на себе си

Катастрофите се стоварват върху Африка една след друга въпреки помощите, които континентът получава вече десетилетия. Една от причините е, че помагащите започват да действат, ръководейки се от погрешна диагноза и твърде често насочват усилията си в неправилната посока.

Начинът, по който светът се бори с глада в Африканския рог, доказва колко дълбок е (колониалният) комплекс за вина на Запада спрямо Африка, както и колко виртуозно хуманитарните организации и африканският елит умеят да се възползват от него.

Това е възможно, тъй като

представата ни за Африка все по-силно се повлиява от тези, които предоставят помощи

 за развитие и от техните интереси. Тези организации непрекъснато призовават да се правят нови дарения и съответно помощите за развитие да се увеличават, подтиквани от собствения си стремеж към оцеляване - в крайна сметка без тези пари помагачите ще останат безработни.

Все по-често обаче медиите също се отнасят безкритично към мотивите на помагащите. От една страна причина за тази позиция е фактът, че за кореспонденциите си много журналисти зависят от логистичната структура на хуманитарните организации, а друга страна - много от представителите на медиите споделят опростения светоглед на организациите - на единия полюс е Западът като действаща сила, а на другия - Африка като вечната жертва.

Помагачите имат основателни причини да стоварват основната част от вината за мизерията върху Запада и доминираната от него световна икономическа система. Все пак, кой би бил готов на драго сърце да дарява, ако една немалка част от предоставените суми за страни като Сомалия попадат в ръцете на кръвожадни военни лидери? Спорно е също така дали на много хуманитарни организации не се налага да се забъркват с диктатори, гангстери или религиозни фанатици като ислямистката полиция "Ал Шабаб" в Сомалия, за да не бъдат изхвърлени от съответната страна и да успеят да помогнат поне малко на обикновените хора.

До какво води всичко това показа преди две години тясното сътрудничество на Световната програма по прехраната към ООН (WFP) със сомалийски военни лидери за транспорта на хранителни продукти. В крайна сметка почти половината от помощите на стойност близо 200 млн. долара бяха

присвоени от бойците за собствените им нужди - и продадени на местните пазари срещу оръжия.

Този епизод е (особено очебиен) пример, показващ, че организациите, които с удоволствие стоварват върху другите отговорността за продължителното бедствено положение на Африка, сами стават фактор на континента и разпалват конфликти. С помощите си те освобождават от отговорност местните властващи и по този начин пречат на Африка да се възстанови сама.

В общественото пространство почти не се споменава основната причина за глада в Африка, а тя е, че

просто не е изгодно да се отглеждат хранителни продукти

за търговски цели при корумпирани режими като в Сомалия, Етиопия и Еритрея. Помощите за развитие пък, които наводняват страната, силно понижават цените, а често някой военен водач краде приходите на хората. Концепцията за общественото благо в Африка е като цяло толкова непозната, колкото и изискваното от Запада "добро държавно управление". В почти никоя африканска държава не е утвърдена частната собственост върху земята - всичко принадлежи на държавата или, както е в Сомалия, на някой клан.

При търсенето на причините за глада се откроява още един централен проблем - експлозивното увеличаване на населението в Африка. Това важи с особена сила за сухия район на Африканския рог. Пренебрегването на тенденцията буди още по-голямо учудване, след като се знае, че

броят на хората в тази зона още при предишния голям глад през 80-те години бе твърде висок.

От тогава нищо не се е променило. Дори точно обратното - след 1990 г. броят на населението в Кения и Етиопия почти се е удвоил до съответно 40 млн. и 90 млн. души. В Сомалия пък населението се е увеличило с около една трета.

Отдавна е ясно също така, че всички страни, които сега са засегнати от глада, в дългосрочен план няма да могат сами да изхранват населението си. По този начин вече е заложено началото на следващата криза. Вместо да поставят на преден план семейното планиране, хуманитарните организации често пробиват кладенци или раздават хранителни стоки (което пък привлича номади и води до пренаселеност).

Куба показва какво би било възможното решение -

благодарение на навременно засиленото семейно планиране страната има хармонична структура на населението, при това без каквато и да било западна помощ за развитие. За разлика от почти всички държави в Африка, Куба е инвестирала в училищната си система и здравеопазването. Само чрез ролята на жертвата, която се приписва на Африка, пък може да се обясни фактът, че почти никой на Запад не се възмущава от липсващата солидарност на другите африкански страни с жертвите на глада.

Президентът на Южна Африка Джейкъб Зума неотдавна силно се възмути от бомбардировките срещу неговия приятел Муамар Кадафи. За положението в Африканския рог обаче Зума мълчи и оставя Западът да свърши работата. Като единствената промишлена държава на континента досега Южна Африка е отпуснала за облекчаване на страданията на своите братя и сестри в Източна Африка "цели" 100 хил. евро. Това е по-малко от стойността на новия служебен автомобил на министъра на образованието (който, между другото, е комунист). Дали "африканските решения на африканските проблеми" изглеждат така, както отдавна шумно настоява Африканският съюз?