Докато голяма част от Европа пести, за да може да излезе от дълговата криза, Норвегия е залята с пари и се готви да получи още.
Две големи петролни находища съживяват губещия активност енергиен сектор на страната и обещават подкрепа през периода на спад, надвиснал над световната икономика.
Макар водещите заглавия това лято да предричат икономически неприятности - разрастване на европейските дългови проблеми, спад в банковия сектор и нова рецесия в САЩ - Норвегия устоя на лошите новини.
В Норвегия живеем в голям балон, изолирани от случващото се в останалата част от света, коментира Бениямин Йохансен, консултант по човешки ресурси в Осло.
Страната на спиращите дъха фиорди и величествени планини, която ООН определи като най-добрата държава за живеене, години наред използва приходите си от петрол разумно, за да държи безработицата на ниско равнище, доходите високи, образованието да е безплатно, а здравеопазването - работещо.
Освен това обществото е завидно толерантно, както стана ясно от будещата възхищение национална реакция на сдържаност към серията убийства, извършени от крайно десния Андерш Беринг Брайвик миналия месец.
От десетилетие обаче добивът на петрол в норвежката част на Северно море намалява, тъй като кладенците бавно пресъхват. Компаниите все повече трябва да проучват още по-насевер, при тежки арктически условия, за да се доберат до нови резерви.
Откритието това лято, че две петролни находища в Северно море са значително по-големи, отколкото се е мислело първоначално, бе колкото неочаквано, толкова и добре дошло.
Находката, обявена през юли, повишава потенциално дневния петролен добив на страната, който сега е 1,7 милиона барела, с до 300 000 барела.
Това е златна мина в период на високи цени на петрола, които вероятно ще продължат да се покачват още, и отлага във времето прогнозите за това кога ще свърши петролът в Северно море. Не е чудно, че представителите на сектора са във възторг.
При обявяването на огромното находище вицепрезидентът Тим Додсън, отговарящ за проучвателната дейност в норвежката компания "Статойл", тържествено заяви, че "Норвегия не е виждала подобна петролна находка от средата на 80-те години".
Казано с терминологията на счетоводството, секторът отговаря за създаване на стойност - приходи, превишаващи разходите - от близо 930 млрд. долара още от 70-те години, а бъдещите добри времена изглеждат сигурни, като се имат предвид допълнителните запаси на дъното на норвежката част от Северно море.
Най-голямото предизвикателство за страната с население 5 милиона души е управлението на петролното богатство и предпазване на малката икономика от прегряване.
След като финансира социални програми, на които завижда останалата част от Европа, норвежкото правителство продължава да има още толкова пари, че е принудено да инвестира извън страната заради опасения да не създаде балони на вътрешния финансов и имотен пазар.
Суверенният фонд на страната от 550 милиарда долара, създаден през 1996 г., притежава чрез инвестициите си около 1,9% от европейския фондов пазар и държи около 1% от акциите, търгувани по света.
Въпреки усилията на правителството да защити икономиката от балони, националното богатство създаде дисбаланси, които са в тежест на норвежците извън петролния сектор.
На практика няма безработица, заплатите са високи - средната заплата се равнява на близо 7000 долара месечно.
Това, както и силната валута, се отразява върху работниците от промишлеността, тъй като компаниите обмислят преместване в по-евтини страни или изнасяне на производство в държави като Индия, която вече има големи договори в областта на информационните технологии с десетина норвежки компании.
"Конкурентоспособността ни отслабва с всяка изминала година през последното десетилетие", посочва Тор Стейг от конфедерацията на норвежките предприятия.
Други експерти отбелязват, че като се харчат петролните пари за здравеопазване, жилища и увеличаване на държавния сектор, се създава по-голяма работна сила, което - макар да гарантира, че стандартите ще останат високи - не допринася пряко за националната производителност.
А просперитетът, който идва от петрола, има висока цена. Норвежката столица години наред се класира в проучванията като най-скъпия град в света.
Много норвежци, които живеят близо до границата с Швеция, редовно отиват до източния си съсед - също е една от най-скъпите европейски страни - за да се запасят с храна, алкохол и цигари на цени с 40% по-ниски, отколкото у дома.
Емблематичният БигМак (Big Mac) бургер на "Макдоналдс" струва 5,79 долара в Норвегия спрямо 3,54 долара в САЩ и средно 4,38 долара в ЕС, според световния индекс BigMac на сп. "Икономист", при който цената на този продукт за бързо хранене се използва като мярка за благоденствие.
И все пак петролното богатство на Норвегия до известна степен се процежда през икономиката, която до голяма степен е изградена само около този сектор. Докато фондът от петролното богатство продължи да нараства, ще осигурява ценна опора за икономиката.
При световния срив през 2008 г. фондът се оказа спасително средство, осигурявайки на правителството милиарди допълнителни средства за проекти за обществени строежи и поддържайки в движение колелата на икономиката на страната.
Властите също така предоставиха ликвидност на норвежките банки и осигуриха на компаниите с дефицити целеви данъчни облекчения за около 1,3 милиарда долара в продължение на две години.
Страната не е напълно неподатлива на икономическите сътресения в Европа. Всяко силно поевтиняване на акциите би ударил петролния фонд, като това ще доведе до свиване на норвежкото богатство.
Също така една нова световна рецесия би засегнала норвежката промишленост, която разчита до голяма степен на износа, и може да доведе до спад в цените на петрола, което допълнително ще свие приходите.
Засега обаче тези перспективи изглежда не тревожат норвежците, които изглежда са защитени от икономическия песимизъм, задушаващ потребителското харчене на други места в Европа.
Аникен Баронсен, която е управител в магазин за бижута в покрайнините на Осло, отбелязва, че продажбите са нараснали с 5% до 8% тази година в сравнение с миналата. "Хората имат пари", заключава тя.
