Пе емането на България и Румъния в ЕС беше правилно, пише днес
информационният портал euractiv.com в коментар по повод петата
годишнина от встъпването на двете държави в съюза.
След изминалите пет години е налице разочарование както от
страна на ЕС, така и сред българите и румънците, твърди Франсоа
Фризон-Рош от парижкия Национален център за научни изследвания.
"Гледано отдалеч, положението на България и
Румъния се подобрява", посочва френският изследовател, който
многократно е посещавал двете нови в ЕС страни. Той обаче признава,
че голямото мнозинство от населението на двете държави не усеща
това подобрение.
"Ако бях пенсионер в България или Румъния, бих
казал, че приемането на моята страна в ЕС е донесло много малко
- ако не и никакво - подобрение във всекидневния живот. Но на
макроикономическо равнище двете страни изглеждат доста стабилни
за разлика от съседката им Гърция", казва Фризон-Рош.
На въпрос дали България и Румъния са били възнаградени с
членство в ЕС заради подкрепата им за войната в Косово през 1999
г., въпреки че фактически не са били готови за членове на
съюза, французинът отговаря: "Решението за приемане на Румъния и
България бе по-скоро стратегическо и геополитическо. Беше
по-добре тези страни да са с нас и да им влияем с този нов
потенциал, вместо да ги оставим да получат гноясали рани, имайки
предвид проблемите на Западните Балкани, които можеха да
заразят целия регион".
Фризон-Рош подчертава, че решението да бъде дадено членство
в ЕС на двете страни е било "правилно" въпреки
предизвикателствата, произтичащи от него. Той обаче заявява, че
България и Румъния имат нещо като "проблем с начина на мислене",
тъй като на ЕС се гледа като на голям брат с отворен портфейл,
от когото по-малките братя могат да се самообслужват.
"Сега
българите и румънците се научиха, че няма лесни пари в ЕС",
констатира френският експерт.
В анализа на euractiv.com се отбелязва, че за периода
2007-2013 г. за Румъния са били предвидени 20 млрд. евро от
фондовете на ЕС, а за България сумата е била около 6,7 млрд.
евро. Но заради лошо управление и корупция Букурещ е бил в
състояние да усвои едва 3,5% от достъпното финансиране, а
България - 18%.
По този повод Франсоа Фризон-Рош заявява, че веднага след
приемането си в ЕС през 2004 г. другите източноевропейски
държави са започнали "да играят по правилата", каквато
политическа воля не се е наблюдавала в София и Букурещ след 2007
г..
Според него България и Румъния изобщо не са се опитали
да се организират и да задействат администрацията, необходима
за управлението на европейските фондове.
"Те се опитаха да го
направят по български и по румънски - ние ще скалъпим нещо, ще
го направим по нашему, винаги може да получиш исканото след
малък подкуп, - но не, това не стана по този начин", казва
Фризон-Рош. И добавя, че Европейската комисия и Службата за борба
с измамите ОЛАФ са свършили добре работата си по отношение на
София и Букурещ.
Коментарът на euractiv.com завършва с констатацията, че
България и Румъния страдат и от проблем с имиджа, защото
западните медии често ги свързват с проституцията и
престъпността, а и местата, където живеят български и румънски
роми в някои градове в Западна Европа, също са свидетелство за
тежкото положение на тази етническа общност.
Източник:
euractiv.com
