Гм мания отбеляза освобождението на концентрационния
лагер "Аушвиц" от Съветската армия. Въпреки че днес много
германци се изправят срещу
вината от миналото и отговорностите
на настоящето,
пътят дотук не беше лек.
Трябваше да минат 40
години след Втората световна война преди (западно)германският
президент да намери куража и да каже, че 8 май, денят в който
армията на Хитлер капитулира, е бил "ден на освобождение и за
германците".
Не толкова отдавна папа Бенедикт Шестнайсети, който е
германец, използва посещението си в "Аушвиц", за да заяви, че
германците са били жертва на "банда престъпници", получили власт
"чрез лъжи и терор" и използвали германския народ "като
инструмент".
По този начин папата отрече, че нацистите
демонстрираха своя антисемитизът напълно открито, че те дойдоха
на власт по законен начин и че стотици хиляди германци участваха
доброволно в "крайното решение".
Дори днес много германци, и то не само крайнодесните,
изпитват натрапчивото чувство, че вече стига, че прекалено
дългото себеизследване и скубане на коси по някакъв начин
уврежда германското психе, че е време за ново самосъзнание, че
нацията трябва да гледа на престъпленията на нацизма от
перспектива.
Все пак
ужасите на сталинизма и кървавият
антисемитизъм на ислямисти като иранския президент
Махмуд
Ахмадинеджад показват, че мястото на Германия в историята съвсем
не е единствено по рода си.
Този вид ревизионизъм тепърва може да се очаква. Дебатите по
въпроса периодично заливат страната.
Тази година обаче се случи
нещо ново. Еврейските автори се намесиха на страната на
ревизионистите. В статия за израелския вестник "Аарец" живеещият
в Берлин нюйоркчанин Бенджамин Уайнтал пише, че "отбелязването
на "Шоа" (от иврит "катастрофата") започва да прилича на някакво
обсесивно-компулсивно разстройство" в Германия.
В берлинския
вестник "Тагесшпигел" Хенрик М. Бродер предприе ожесточена атака
срещу "хленчещите евреи, които използват всяко токшоу, за да
кажат на хората колко много роднини са изгубили по време на
Холокоста и колко се страхуват от Германска
националдемократическа партия" (неонацистка партия).
Нападките на Бродер шокират най-вече евреите в Германия, тъй
като самият той направи кариера с нападки срещу, както той се
изразява, "вечния" германски антисемитизъм - една кариера, която
включва, разбира се, стотици токшоу програми.
Как се случи това? Бродер изглежда е станал жертва на
собствените си предразсъдъци към исляма. Това го накара да
защити някои наистина отблъскващи елементи като холандския
популист Герт Вилдерс, когото Бродер нарича "радикален либерал".
Умерените евреи от друга страна винаги са подавали ръка на
мюсюлманската общност в Германия, усещайки с право, че
ксенофобията, расизмът и ислямофобията са естествените зли
приятели на антисемитизма,
въпреки че някои радикални
ислямомразци като Вилдерс казват, че обичат Израел, "защото се
бори срещу ислямския тероризъм" (вероятно възможно най-лошата
причина да обичаш еврейската държава).
В статията за "Тагесшпигел", в която атакува "хленчещите
евреи", Бродер доказва схващането за недотам скритата връзка
между антисемитизма и ислямофобията. Ислямът, пише той, "не е
религия, а идеология на подчинението, облечена в религиозни
изрази".
Както Бродер, така и Уайнтал обвиняват германците, че се
тревожат прекалено много за "мъртвите евреи" и че правят
прекалено малко в борбата срещу исляма и иранската заплаха към
Израел.
Това, което всъщност казват те, е: ами вижте милионите
мюсюлмани, които изискват "подчинение", събуди се, Германио,
престани да си скубеш косите за миналото, престани да слушаш
тези "хленчещи евреи" и се присъедини към кръстоносния поход
срещу исляма.
Лесно може да се види, че това се харесва на много германци,
които копнеят да се измъкнат от отговорността си да пазят
спомена за Холокоста, особено ако това им дава възможност да се
впуснат в ксенофобски прояви срещу мюсюлманите и при това да се
чувстват добре.
Все пак нали вече получиха одобрението на
евреите. Огромното мнозинство германски евреи обаче остават
верни на задачата, колкото и трудна да е тя, да създадат и
съхранят мултикултурно, отворено и толерантно общество в
страната, която някога донесе ужаса на "Аушвиц".
Източник:
ЕПА/БГНЕС
