Западните държави застават плътно зад Турция след граничния инцидент със Сирия, но е малко вероятно това нажежаване на обстановката да доведе до военна намеса на членовете на НАТО начело със САЩ, коментира АФП.
НАТО не закъсня да изрази солидарността си с Турция, която е една от нейните 28 страни членки. В сряда вечерта, само няколко часа след смъртта на петима цивилни турци, убити от сирийски снаряди, Алиансът се събра на спешно заседание в Брюксел, за да "осъди твърдо" този "агресивен акт" и "да призове сирийския режим да сложи край на явните нарушения на международното право".
Турските представители заявиха, че са доволни от бързата
реакция и твърдостта на Северноатлантическия алианс.
Посланието в действителност е по-силно
от това, което НАТО изпрати на 26 юни, когато турски изтребител бе свален от сирийската противовъздушна отбрана.
"Този път става дума за първи случай, когато цивилни бяха убити на турска територия. Следователно трябваше да се изпрати силен сигнал за солидарност", обясни дипломат. От Вашингтон до Париж западните столици също осъдиха обстрела от Сирия, който е "пример за отклоняващо се от правия път поведение" на режима в Дамаск, според говорителя на Пентагона - Джордж Литъл.
В четвъртък се очаква също декларация на Съвета за сигурност на ООН.
Но отвъд изказванията, не се очаква никакво развитие
в позицията на западните държави, според експертите. Сега "никой не иска "натовизиране" на сирийския конфликт", посочва високопоставен дипломат от алианса. Сирийският въпрос всъщност не фигурира в официалната програма на срещата на министрите на отбраната от алианса на 9 и 10 октомври в Брюксел.
"Няма никакво обсъждане във връзка с военна опция", повтори в понеделник генералният секретар на алинаса Андерс Фог Расмусен, като изтъкна, че само "политическо решение" може да сложи край на конфликта.
Според Надим Шехади, експерт от Чатъм Хаус в Лондон, "е
ясно, че
НАТО няма желание или не е готова да се намеси.
Ако случаят беше такъв, един по-незначителен инцидент от този" щеше вече да оправдае намеса.
"Вариантите на западните държави остават много
ограничени", подчертава Франсоа Хайсбург от Международния
институт за стратегически проучвания. "Те са хванати в капан" от
невъзможността за постигане на споразумение в Съвета за
сигурност на ООН заради съпротивата на Русия и на Китай.
"При тези условия е нормално да запазите мълчание, тъй като колкото повече говорите, толкова повече демонстрирате безпомощността си".
Колкото до турците, "те вероятно не искат да воюват", но
какво ще се случи "в случай на нови обстрели, които може да
убият по-голям брой цивилни
и да предизвикат гнева на турския народ?", се пита експертът.
В този случай Турция би могла да стигне до това да поиска активиране на член 5 от устава на НАТО, който гласи, че "въоръжено нападение срещу една страна член се разглежда като нападение срещу всички". Макар да не е задължаваща от гледна точка на помощ, една такава стъпка ще принуди Алианса да се ангажира.
"Това не означава, че НАТО ще бъде принудена да защитава военно Турция, която има средствата за това", отбелязва Майкъл Коднър от британския институт RUSI. Но тя "би могла да планира да разположи сили в Турция, за да заяви подкрепата си. Това би могло да има възпиращ ефект по отношение на Сирия", според него.
От създаването на НАТО през 1949 г.
член 5 е бил активиран само един път - през 2001 г.
след нападенията на 11 септември срещу САЩ.
Ако положението продължи да се влошава, Анкара би могла също да прибегне до член 51 от устава на ООН, който узаконява използване на сила в случай на законна защита.
