Б ившият полски комунистически лидер Войчех Ярузелски почина на 90-годишна възраст, предаде Франс прес.
На 6 юли Ярузелски щеше да навърши 91 години.
Той бе последният останал от ръководителите на социалистическите страни от Източна Европа от началото на 80-те години,
припомня ИТАР-ТАСС.
През последните години Ярузелски често беше в болница.
През март 2011 г. Войчех Ярузелски е диагностициран с рак на лимфните възли и е подложен на химиотерапия.
В началото на май 2014 г. 90-годишният Войчех Ярузелски получи инсулт и беше хоспитализиран.
Войчех Ярузелски е роден в Куров на 6 юли 1923 година. Произхожда от стар рицарски род със собствен герб. Бил е отличен ученик.
През 1939 г., когато е едва на 16 години, той и цялото му семейство са депортирани в Алтайския край. Това става, след като СССР анексира Литва, в която фамилията се е преселила година по-рано от Полша.
Ярузелски е принуден да сече дърва в тайгата. Негови противници му приписват греха, че е служил на държавата, преследвала милиони поляци, много от които умират в сталинските лагери.
Поляците го наричат Заварчика заради тъмните му очила,
които носи, тъй като на млади години си е изгорил роговицата на едното око.
По време на Втората световна война (1939-1945) Войчех Ярузелски прави несполучлив опит да се включи в полската армия на ген. Владислав Андерс, формирана в СССР.
Завършва офицерско училище и е изпратен да воюва на фронта в състава на Втора пехотна дивизия, където достига до длъжността помощник началник-щаб на полк и участва в най-големите битки на полската армия.
След края на войната Ярузелски участва като
таен агент в борбата срещу нелегалната антикомунистическа опозиция в Полша през периода 1945-1947 г.
През това време започва да следва във Висшето пехотно училище и завършва Академията на Генералния щаб.
През 1956 г. става най-младия генерал на Полша.
Работи като преподавател по тактика и щабна служба, началник на военни училища, а през периода 1957-1960 г. е командир на 12-та мотострелкова дивизия в Шчечин.
Политическата му кариера започва през 1960 г.,
когато е назначен за началник на Главното политическо управление на полската армия. През 1962 г. става зам. -министър на националната отбрана на страната. През 1965 г. става началник на Генералния щаб на полската армия.
От 11 април 1968 г. до 22 ноември 1983 г. Войчех Ярузелски e министър на националната отбрана на Полша.
През времето, когато е начело на армията, нейни подразделения взимат участие е потушаването на Пражката пролет (1968 г.) и на работническите бунтове в самата Полша през 1970 г.
От 1961 г. до 1989 г. Ярузелски е депутат в Сейма на Полша.
През 1947 г. е приет за член на Полската обединена работническа партия (ПОРП). През 1964 г. е избран за член на Централния комитет (ЦК) на ПОРП, а през 1970-1971 г. е кандидат-член на Политбюро. От 1971 г. до закриването на партията на 29 януари 1990 г. той е член на Политбюро на ЦК на ПОРП.
На 18 октомври 1981 г. е избран за първи секретар на ЦК на партията
на мястото на сваления Едвард Герек. Заема поста до 29 юли 1989 г.
На 11 февруари 1981 г. Войчех Ярузелски е избран за министър-председател.
През 80-те години на XX в. предприема редица стопански и институционални реформи, включвайки в Държавния съвет представители на опозицията. Той става главният вдъхновител за провеждането на кръгла маса с опозицията, макар да не участва в нейните заседания.
На 1 юли 1980 г. в страната е поставено началото на голяма стачна вълна, ръководена от председателя на профсъюза „Солидарност“ (регистриран на 10 ноември 1980 г.) Лех Валенса.
Стачниците настояват за референдум за вот на доверие на управляващите.
Създаден е Военен съвет за национално спасение, оглавен от ген. Войчех Ярузелски. Именно
Ярузелски въвежда извънредно положение в Полша на 13 декември 1981 г.
Той нарежда масовите арести и интернирането на председателя на „Солидарност“ Лех Валенса и хиляди активисти на профсъюза.
До последно Ярузелски се оправдава, че така е предотвратил влизането на съветски танкове и спасил Полша от участта на Чехословакия.
В интервю за в. „Ню Йорк таймс“ от 4 март 1993 г. той твърди, че дълбоко съжалява за това.
„Не бих го направил отново, по-скоро ще си пусна куршум в главата“, казва той.
„За мен случилото се е голямо бреме и ще си остане такова до края на живота ми“, споделя Ярузелски и допълва, че никога няма да си прости за причинените жертви и страдания.
Лех Валенса и хората му прекарват в затвора 11 месеца, а режимът на Ярузелски е заклеймен от международната общност.
През 1983 г., вече на свобода, Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир.
На церемонията по връчването ѝ в Осло обаче отива не той, а съпругата му Данута и синът му Богдан, защото Лех Валенса се опасява, че ако напусне Полша, Войчех Ярузелски няма да му позволи да се завърне.
На 22 ноември 1983 г. Ярузелски става върховен главнокомандващ на полската армия, а на 6 ноември 1985 г. е избран от Сейма за председател на Държавния съвет, отказвайки да приеме званието маршал на Полша.
През 1989 г. комунистическият режим е принуден да разреши след дълги преговори свободни избори.
На тях „Солидарност“ печели 99 от общо 100 места в Сейма.
Войчех Ярузелски става първият президент на Полша на 19 юли 1989 г., след като през април същата година се закрива Държавният съвет и се въвежда постът президент.
На 22 декември 1990 г. той предава властта на новоизбрания на първите президентски избори на 9 декември 1990 г. президент на страната Лех Валенса.
По време на президентския си мандат Ярузелски не се възползва от високите правомощия на президентската институция и проявява разбиране при въвеждането на новите икономически и политически реалности от правителството на Тадеуш Мазовецки.
На 27 април 1993 г. прокуратурата обвинява Ярузелски, че носи отговорност за потушаване на протеста на пристанищните работници през 1970 г., при който загиват най-малко 25 души.
Тогава той е министър на отбраната на страната и според прокуратурата е участвал в организирането на акции за смазването на протеста. Преди това е съден за въвеждането на военното положение през декември 1980 г., но присъда не е издадена.
На 28 март 1996 г. срещу Ярузелски и още 11 бивши комунистически дейци започва съдебно производство по обвинение в подстрекателство на убийството на 44 демонстранти от силите за сигурност по време на гладните бунтове през 1970 г. в Гданск, Дгиня, Елблонг и Шчечин.
През 1992 г. , когато Войчех Ярузелски се оттегля от активен политически живот,
излиза книгата му „Военно положение. Защо?“
На 8 май 1996 г. той е награден от Русия с медал „Маршал Георгий Жуков“ за заслугите му по време на Втората световна война, когато служи като взводен командир в полските сили под командването на Червената армия.
На 31 март 2006 г. прокуратурата на Полша предявява обвинения срещу Войчех Ярузелски за въвеждането на военно положение през 1981 г.
Той е обвинен, че в периодите от 27 март до 12 декември 1981 г. и от 13 декември 1981 г. до 31 декември 1982 г. е ръководил организиран престъпен съюз с военен характер, който имал за цел лишаване от свобода за действия, които до 1981 г. не са били наказуеми.
Този съюз е извършил престъпления срещу свободата и неприкосновеността на личността, тайната на кореспонденцията и синдикалните права на полските граждани, обединени в свързаното с профсъюза „Солидарност“ обществено движение.
Ярузелски е обвинен също, че на 13 декември 1981 г. е подстрекавал членовете на Държавния съвет да
превишат пълномощията си и да одобрят в нарушение на конституцията указите за въвеждане на военно положение.
През април 2007 г. той е официално обвинен в „комунистически престъпления“.
През август 2011 г. районен съд решава, че ген. Войчех Ярузелски е твърде болен, за да продължи да се явява на процеса.
