„Брюксел се страхува от спиране на газовите доставки от Русия“, пише на първа страница „Независимая газета“. „Москва и Киев стигнаха до кранности“ (от „кранче“ вместо „крайности“, б. пр.), заявява в заглавие „Комерсант“.
Русия ще намалява транзита на газ през Украйна, ако тя започне да го източва за свои нужди,
заяви Владимир Путин. Той поясни, че Москва ще действа, както през 2009 г.
Досега Москва се въздържаше от подобни заплахи, отбелязва вестникът.
Вчера в Белград руският президент Владимир Путин предупреди европейците, които вече са загрижени заради борсовата криза, че може да бъдат прекъснати доставките на газ тази зима.
Путин нажежи атмосферата, като каза, че доставките далеч не са гарантирани,
защото имало големи рискове заради липсата на споразумение в газовия конфликт между Русия и Украйна.
По-откровена позиция зае и Киев. В слово пред парламента украинският премиер Арсений Яценюк за пръв път допусна, че страната може да наруши поетите ангажименти за подаване на газ към Европа.
Той обвърза пряко сигурността на транзита с отстъпки от страна на „Газпром“ и на европейските фирми.
„Украйна декларира, че е държава, която гарантира непрекъснат транзит на природния газ, но
за да го гарантираме на европейските си партньори, трябва да подпишем споразумение именно с европейски компании“,
каза Яценюк.
Става дума потребителите от ЕС да променят договорите с „Газпром“ и да купуват газа още на руско-украинската граница. Освен това премиерът заяви, че Украйна не може да гарантира сигурността на доставките без промяна в транзитния договор.
Публични съмнения в сигурността на украинския транзит изрази и Европейската комисия.
Откакто „Газпром“ е спрял на 16 юни доставките за Украйна, „транзитът не е пострадал, обаче наближава зима и Украйна – не очакваме това, но е възможно – не ще може да изпълни ангажиментите си по транзита“, цитира „Комерсант“ еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.
„Ситуацията в ЕС е такава, че прекъсванията в доставките на руски газ
може почти да не бъдат усетени в Западна Европа, но да се отразят твърде тежко на Източна.
На пазара няма много неизкупен втечнен природен газ, Европа ще трябва да се бори за него с Азия“, обяснява руският експерт Валерий Нестеров.
Страните от ЕС може да изтраят няколко месеца без руски газ, но „икономически е безсмислено“ да се отказват от него за 5-10 години напред, казва той.
През зимата не се очакват продължителни прекъсвания в газовите доставки, „защото такъв интерес нямат нито „Газпром“, нито Европа, все още изправена пред трудна ситуация в икономиката“.
Обаче „трябва зимата да е студена, за да се размърдат политиците в Европа“, добавя аналитикът.
Наблюдателят Михаил Корчемкин прогнозира във „Ведомости“, че хората в Европа няма да мръзнат, както през 2009 г. Може обаче да пострада промишлеността: ако се развие негативен сценарий, потреблението ще бъде жертвано, което може да удари темповете на растеж на производството.
При най-лошия сценарий може сериозно да пострадат Балканите, балтийските страни и Финландия –
газът, получаван от тях, ще намалее минимум с 40%, изтъква „РБК дейли“.
Но ако всички европейски страни си сътрудничат, за да решат проблема, „през тази зима няма да мръзне нито едно домакинство в ЕС“, смята Европейската комисия.
