Е С трябва да се отнася към Русия едновременно с твърдост и с такт, заяви при изслушванията си от евродепутатите Федерика Могерини, която е номинирана за поста върховен представител по външната политика и сигурността на ЕС.
Могерини, която все още е италиански външен министър, беше запитана как ще се справи с „руската мечка“– често използвано от дипломатите название за могъщата и непредвидима Москва.
„Нямам голям опит в работата с мечки“, каза Могерини, като намекна, че нейни колеги от по-близки до Русия държави може би са в по-добра позиция да отговорят на въпроса.
„Въпреки това аз
ще кажа, че се нуждаем от смес от твърдост и дипломация.
Балансът ще зависи от реакцията на мечката“, каза тя.
Някои източноевропейски държави от ЕС критикуваха остро номинирането на Могерини през август, като изтъкнаха, че нейният опит като външен министър и лявоцентристки политик я показват като твърде мека по отношение на Москва.
В началото на септември Могерини посочи, че
Русия вече не е стратегически партньор заради ролята си в украинската криза,
но остава „стратегически играч в регионалните и световни предизвикателства“.
Сега тя отново спомена необходимостта да се работи с Москва по въпроси като ядреното разоръжаване.
„Русия, както казвах и преди, може да не е наш партньор в момента, но е стратегически важна страна в света. Трябва да преразгледаме нашите отношения с Русия в близките пет години“, заяви Могерини.
Ако бъде утвърдена като ръководител на европейската дипломация, Могерини заяви, че ще реши въпроса с руския черен списък за европейски граждани.
„Зная и споделям думите на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, че е абсолютно неприемлив не само фактът, че съществува такъв списък, но и че той не е публикуван и не е бил обоснован.
Ако бъда утвърдена на тази длъжност, аз ще работя с руските власти, за да гарантирам, че такова нещо няма да се случва“, каза Могерини, коментирайки случая на евродепутата Ребека Хармс, на която бе отказан достъп в Русия.
Вероятната бъдеща ръководителка на европейската дипломация свърза перспективата за „Южен поток“ със ситуацията в Украйна.
„В момента няма политически условия за проекта „Южен поток“,
предвид ситуацията в Украйна и предвид състоянието на отношенията с Русия”, каза тя. Дори и без това, „всички инфраструктурни проекти трябва да имат солидна юридическа база“, добави Могерини.
Тя отхвърли подозренията, че таи симпатии към проекта „Южен поток“, като заяви, че по време на последното ѝ изказване в ЕП нейните думи са били неправилно интерпретирани, тъй като тя е говорила за „Южния газов коридор“, т.е. за газа от Азербайджан.
В същото време бъдещият върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността призна, че в отношенията с Азербайджан стои проблемът за нарушенията на правата на човека в тази страна.
По темата с Украйна Могерини заяви, че ЕС трябва да работи с Русия, така че да се изпълни споразумението от Минск.
Могерини подчерта още, че ЕС трябва да положи всички усилия, за да не допусне създаването на сухопътен коридор между Крим и останалата територия на Русия.
Един от 50-те въпроса по време на изслушването беше на словенеца Алойз Петерле, който попита Могерини
как вижда бъдещето на балканските страни и тяхната интеграция в ЕС.
В коментара си тя използва името БЮРМ, което се смята за обидно в Македония, отбелязва МИА.
„Ние рискуваме да удвоим проблемите си, ако не работим, за да интегрираме тези страни. Босна и Херцеговина е приоритет номер едно, да се осигури растеж и излизане от кризата след изборите там. Разговорите между Сърбия и Косово вървят добре на техническо ниво, но те трябва да тръгнат също и на политическо ниво“, каза Могерини.
„Албания има уникален шанс да се реформира, а Черна гора е на върха в списъка за напредък към ЕС. По отношение на БЮРМ и въпроса за името, вярвам, че ние се нуждаем от политическа воля за решаването му“, заяви още Могерини, добавяйки, че се надява да не е забравила някоя страна на Балканите.
