85% от гражданите на ЕС смятат, че Европа трябва да продължи да помага на развиващите се страни въпреки икономическата криза.
Тази констатация бе обявена днес от европейския комисар за развитието Андрис Пиебалгс по време на Европейските дни на развитието.
Новото проучване на "Евробарометър" по въпросите на развитието показа, че 61% от европейците са за увеличаване на помощта, предназначена за справяне с бедността.
В същото време 55% смятат, че държавите с бързо развиващи се икономики следва да не получават повече помощ. Повечето хора (61%) са на мнение, че помощта следва да се съсредоточи върху нестабилните държави, които са засегнати например от конфликт или природни бедствия.
Европейците считат, че частният сектор има положителна роля в развиващите се държави, главно чрез създаването на работни места (57%), но очакват също така чуждестранните дружества да се придържат към морални и етични стандарти при извършването на инвестиции (81%).
Повечето граждани (53%) смятат, че
корупцията е основното препятствие, което блокира развитието в бедните държави
Въпреки това едва 44% са подготвени лично да отделят повече средства за продукти, които подкрепят развитието (като продукти, които са част от т.нар. справедлива търговия, fair trade).
"Окуражен съм от факта, че за повечето европейци солидарността продължава да бъде дълбоко вкоренена ценност, въпреки че самите те може да се намират в трудно икономическо положение.
В момента ЕС определя бюджета си за следващите седем години и хората изпращат ясно послание към своите лидери - не трябва да се правят икономии за сметка на най-бедните на планетата.
Европейските граждани обаче изискват и гаранции, че помощта отива за най-бедните и дава осезаеми резултати. Това е в пълно съответствие с намерението ми да съсредоточим помощта върху държавите, които са в най-голяма нужда, както и да поставим в центъра на политиката за развитие приобщаващия растеж и правата на човека", коментира Пиебалгс.
Основни тенденции в ЕС, които "Евробарометър" очертава
Икономическата криза не засяга солидарността с бедните. В Испания нивото на подкрепа за подпомагане на бедните не се е променило в сравнение с предходната година (88%), в Гърция и Италия намалението бе минимално (-2 процентни пункта), докато в Ирландия подкрепата е нараснала с 3 процентни пункта до 88%.
Единствено в Португалия (-10 процентни пункта) спадът в обществената подкрепа е забележим.
Личната ангажираност на европейците намалява. Само 44% са готови да плащат повече за продукти (напр. от справедливата търговия), за да подкрепят хората в развиващите се държави (3 процентни пункта по-малко, отколкото през 2011 г.). Не е изненада, че гражданите от по-богатите държави са по-склонни да пазаруват стоки от "справедливата търговия". Лидерите в това отношение са: Швеция (76%), Нидерландия (76%) и Люксембург (70%).
Увеличаването на помощта за развитие се подкрепя повече в Северозападна Европа и в по-малка степен в Югоизточна Европа.
В Швеция, Дания и Австрия повечето хора подкрепят увеличението до или над 0,7 на сто от брутния национален доход (БНД) - съответно 80%, 76 % и 74% от запитаните.
Едва 22% от българите пък са на мнение, че ЕС трябва да спази обещанието ю
си да увеличи подкрепата си за тези държави.
Същата посока се запазва и по въпроса за намаляване на сегашните размери на помощта - 18% от европейците са за това, докато у нас ограничаването на средствата е подкрепено от 38% от гражданите. Сходни са данните за Словения (32%) и Гърция (30%).
Всеки трети европеец и всеки шести българин са на мнение, че на развиващите се страни трябва да се помага, независимо дали тези държави изпитват затруднения. Българите и останалите в ЕС (близо 50%) са на сходни позиции, че Китай, Бразилия и Индия не трябва да получават помощи, макар част от населението в тези страни да е изключително бедно, тъй като те бележат икономически възход.
Близки са също резултатите, получени у нас и в останалите държави от ЕС, по въпроса какво пречи на развиващите се страни да вървят напред - на първо място е посочена корупцията, на второ - лошите политики на местните правителства, а трето място заемат конфликтите.
Половината от гражданите на ЕС в цялост и 2/3 от българите "не са готови" да купуват хранителни стоки от развиващите се страни, за да помогнат на местното население. Едва 16% от българите и средно 44% от останалите в ЕС са напълно съгласни да плащат за такива стоки по-скъпо, за да бъдат полезни на хората от тази група държави.
