П арламентът на Латвия избра за президент на страната досегашния министър на отбраната Раймондс Вейонис от Латвийска партия на зелените, предадоха АФП и ТАСС.
При тайно гласуване кандидатурата му беше подкрепена от 55 от общо 100 депутати в парламента.
Четиридесет и осем годишният Вейонис, който може да претендира, че е
първият в Европейския съюз държавен глава представител на екологична формация,
заяви, че ще направи всичко възможно да продължи да подобрява сигурността на Латвия и благосъстоянието на страната.
Като министър на отбраната той зае много твърди позиции по отношение на Русия, чиито регионални амбиции породиха тревога в целия район.
Вейонис поема поста от избрания през 2011 г. Андрис Берзинш, който не се кандидатира повторно.
Новият президент, който по образование е биолог, е роден в Русия,
близо до град Псков, където баща му служил в съветската армия. През 2002 г. Вейонис е назначен за министър на околната среда и остава на този пост в няколко коалиционни правителства до 2011 г. Той влиза в парламента през 2006 г. от листата на популисткия съюз „Зелени и фермери“, включващ и партията на зелените.
Вейонис беше назначен за министър на отбраната през 2014 г. Тогава имаше опасения, че той не е така решителен като предшественика си Артис Пабрикс, но Вейонис демонстрира категоричност по отношение на Русия в контекста на украинския конфликт.
Латвийският президент е главнокомандващ въоръжените сили. Той назначава министър-председателя на страната и обнародва законите.
Парламентът успя да избере новия държавен глава едва от третия път.
При първите две гласувания нито един от кандидатите не получи необходимите 51 депутатски гласа.
Тогава в надпреварата участваха двама кандидати на партии от управляващата коалиция и двама, издигнати от опозицията. Съперници на Вейонис бяха съдията от Европейския съд Егилс Левитс, кандидат на дясното Национално обединение, Сергейс Долгополовс от партия „Съгласие“ на руското малцинство и банкерът Мартинш Бондарс, подкрепян от малката опозиционна бизнес партия Латвийско регионално обединение.
Според регламента, когато никой от кандидатите не получи мнозинство на първите два тура, събралият най-малко гласове отпада от надпреварата и така се продължава в следващите турове. При положение, че никой не спечели 51 гласа и в последния тур, изборите биват бъдат признати за несъстояли се и до 10 дни след тях партиите посочват нови кандидати, а след 10-15 дни се провеждат нови избори.
