Има дни, в които изглежда ставаме свидетели на "дежа вю" в еврозоната.
Само че дълговата криза, която удари зоната на единната европейска валута през април и май, всявайки паника на глобалните финансови пазари, едва ли ще се върне отново с пълна сила.
Вярно е, че спредът (разликата между договорения от банката лихвен процент и основния лихвен процент - бел. ред.) на държавните облигации на Гърция, Португалия и Ирландия и лихвата на германските облигации, както и разходите по застраховането на дълга на тези страни от фалит, отново се върнаха до пиковите си равнища, които достигнаха в разгара на кризата през април и май.
Опасенията, че банковите пасиви могат да се прехвърлят в правителствените баланси, най-вече в Ирландия, и забавянето на икономическото възстановяване със свиването в някои периферни икономики от еврозоната оказват натиск върху държавните облигации и еврото.
Само че създаването на мрежа за финансова сигурност в цялата 16-членна еврозона през май след обявения спасителен план на Международния валутен фонд и еврозоната за Гърция означава, че вече няма страхове от мащабни сътресения на единната европейската валута, каквито наблюдавахме по-рано тази година.
Сега инвеститорите разбират, че Германия е подписала чекове за еврозоната, а "опарилите" се правителства в цяла Европа намаляват бюджетните си дефицити и отново се захващат със структурните реформи, срещу които дълго време се съпротивляваха.
Ние загасихме основния горски пожар, но все още има малки огнища, които могат да се разпалят при силен вятър, каза европейски официален представител, пожелал анонимност, тъй като е в ядрото на групата, борещата се срещу финансовите "пожари".
Примери за тези тлеещи огнища са недостигащите средства в хазната на Гърция и Португалия, които пораждат съмнения за способността им да постигнат заложените цели за намаляване на дефицитите за тази година, както и много непопълнени банкови пасиви в Ирландия, посочват официални представители и участници на пазара.
Ние продължаваме да прокарваме пътя си към излизането от последната фаза на финансовата криза и кризата на суверенния дълг, отбелязва Марко Анунсиата, главен икономист на УниКредит.
"Все още има подобни опасения, пред каквито бяхме изправени през април и май, но не и толкова сериозни, защото бе даден политически отговор чрез Системата за европейска финансова стабилност (European Financial Stability Facility) и страни като Испания бяха насърчени да правят структурни реформи", каза Анунсиата.
Все още има голяма несигурност
Въпреки създаването на Системата за европейска финансова стабилност на стойност 440 млрд. евро (571 млрд. долара) като защита за всяка страна от еврозоната, която, също като Гърция, бъде изхвърлена от кредитните пазари, все още има голяма несигурност, изнервяща инвеститорите.
Премията за риска, която инвеститорите искат, за да държат 10-годишни ирландски държавни облигации, а не германски, остава близо до рекордното си равнище от около 370 базисни пункта, а португалските спредове са само малко по-ниски, докато Гърция е изправена пред огромна премия над 900 базисни пункта, въпреки че тя бе още по-висока.
Когато става дума за така наречената периферия, Испания изглежда е възвърнала по-голямата част от изгубеното доверие. Нейният спред намаля значително до около 175 базисни пункта.
Европейски официални представители казват, че Ирландия и Португалия - двете държави, възприемани като най-рискови - са решени да не допуснат политическо унижение, възползвайки се от Системата за европейска финансова стабилност, което би им навлякло налагане на драконови мерки за икономии в стила на МВФ в замяна на кредити, отпускани при тежки условия.
Ирландия е изправена пред вероятността да плати над 25 милиарда евро, за да излезе от национализираната фалирала банка Anglo Irish, но според европейски официални представители Дъблин настоява, че може да получи необходимите му пари на финансовия пазар.
Непрекъснато нарастващата сметка за плащане на Ирландия и съмненията дали са достоверни данните за това как й се отразява кризата на суверенния дълг, разклатиха сериозно вярата на инвеститорите в юлските тестове за устойчивост на европейските банки, при които бе констатирано, че 91 от най-големите европейски банки се нуждаят от едва 3,5 милиарда евро допълнителен капитал.
"Все още има известна несигурност по въпроса още колко пари ще бъдат необходими, за да може банковата система да се рекапитализира. Има и известен риск от преструктуриране (на държавния дълг) на Гърция, Португалия и Ирландия", твърди Анунсиата.
СПАД
Страховете, че рецесията може да се върне в Европа също засилиха изтеглянето на инвеститорите към сигурни убежища, защото те се съмняват в способността на правителствата да приложат строгите мерки за икономии, да направят реформа на пенсионната система и трудовия пазар, тъй като са изправени пред обществени протести.
Изумителният икономически растеж на Германия през второто тримесечие дръпна напред еврозоната, но по-неотдавнашни данни сочат много по-бавно разрастване на най-голямата европейска икономиката в близко бъдеще, докато в същото време нейните по-слаби събратя все още линеят.
Европейските лидери тепърва трябва да се споразумеят по общи санкции за бюджетните "нарушители", да не говорим за по-спорните германски предложения за регламентирана процедура на фалит за държави, а освен това пък слабият растеж утежнява още повече марките за строги икономии.
Мориц Кремер, който ръководи отдела за определяне на рейтингите на суверенния дълг на агенция Standard and Poor's, отбелязва, че Гърция, Испания, Ирландия и Великобритания (тя е извън еврозоната) - всички имат отрицателна прогноза, което означава, че ако се съди по досегашното историческо развитие, са изправени пред вероятността при съотношение едно към три в бъдеще да преживеят спад.
"Със сигурност не сме в положението, което преживяхме през април, когато облигациите по дълга бяха изхвърлени от пазара, но правителствата се нуждаят от време, за да определят начина на действие, за да могат да направят финансовите корекции", посочва Кремер. Най-силният удар за сектора на държавния дълг би могъл да дойде от по-слаб икономически растеж, допълва анализаторът.
"Консолидацията е много тежка, ако няма реален растеж", казва той. Неясно е освен това дали дългът на европейското правителство наистина е застрахован от фалит и за колко дълго време.
Въпреки енергичните опровержения на Гърция мнозина икономисти твърдят, че страната в крайна сметка ще бъде принудена да преструктурира дълга си, който вероятно ще превиши 140% от националния продукт и ще принуди кредиторите да поемат загубите. "Инвеститорите са объркани.
Първоначално бе казано, че няма да има спасителен план. Когато пазарите започнаха да отчитат риска от фалит, пък ни бе казано, че не трябва да правим това, защото има "солидарност" в Европа", отбелязва Анунсиата. "Не е учудващо, че пазарите се затрудняват, когато трябва да оценяват риска."
Всички тези опасенията навеждат на мисълта, че макар най-тежката криза за ЕС да е отминала благодарение на политическата подкрепа, то инвеститорите все още имат редица причини да заобикалят по-слабите й членки.
Гръцката криза силно отслаби апетита на институционалните клиенти към риска и това може да ограничи търсенето на държавни облигации на Испания, Португалия, Ирландия и дори на Италия, както и на самата Гърция, през идната година, прогнозира старши дилър.
Предлагането на държавни ценни книжа за рефинансирането на дълга, чийто падеж изтича, и трайно високите дефицити могат да превишат търсенето, пораждайки значителни напрежения и силна нестабилност на пазара с евентуално заразяващо въздействие, допълва той.
