Петко Бочаров: Комунистическото менте КНДР заплашва

В някой от близките дни може да осъмнем с международна криза в Далечния изток, реално заплашваща да прерасне във въоръжен конфликт.

Причината е, че противното комунистическо менте, останало в наследство от времето на блоковото разделение, като Корейска народнодемократична република, е май решило да сервира на света маниакални изпълнения.

Обяви тия дни, че между 4 и 8 април ще изведе в орбита комуникационен спътник. Многостепенната ракета-носител щяла да бъде изстреляна от североизточния бряг на Корейския полуостров в източна посока.

Това съобщение веднага предизвика логична реакция - дипломатично порицание от едни държави и гняв у други. Защото: първо, има резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която забранява пробните изстрелвания на балистични ракети с междуконтинентален радиус на действие. И защото е единодушно мнението, че в случая , че пробва спътник.

Второ, защото траекторията на ракетата-носител минава над Япония, на която изстрелването се сервира като свършен факт. За държава от мащаба на Япония е унизително и предизвикателно.

Но и застрашаващо живота и имуществото на японски граждани, тъй като след изчерпване на горивото първата степен трябвало да падне във водата на около 75 км от западния японски бряг, което никак не е гарантирано, а втората степен щяла да падне пак в океана, но някъде на половината път между Япония и Хавайските острови.

Което пък значи, че след откачането на първата степен ракетата ще прелети без разрешение над Япония.

Трето, защото гневът на Япония е истински, а реакцията й е категорична - ако КНДР си позволи да изстреля ракета по посочената траектория, във водите между Корейския полуостров и Японските острови ще бъде изпратен боен кораб, снабден с нужните ракети изтребители и корейската ракета ще бъде унищожена във въздуха.

И четвърто, защото на казаното дотук КНДР на свой ред реагира, изцепвайки се по типичния за всяка оглупяла диктатура начин. На висок глас заяви, че ако бъде направен опит да бъде взривена ракетата, това щяло да бъде прието като "акт на война".

И за да не сбърка някой интерпретацията на отговора, въоръжените сили на комунистическото менте бяха приведени в "пълна бойна готовност".

Това е. Сцената е наредена, актьорите са на линия, завесата е вдигната

Спектакълът може да почне. Но доколко е сериозно това, което става? Наричам Северна Корея комунистическо менте. Защо? Защото е точно такова. Тя е нещо като архаичен отпадък. Фосил от кошмарните времена на Ленин и Троцки, на Джугашвили и Мао, на Берия и Пол Пот.

Отпадък, при това карикатурен. Смешен "любим велик вожд". Човече със сталинска куртка и ръст не повече от метър и петдесет, а народът длъжен да му се кланя като на Господ Бог.

Страна, по площ малко по-голяма от България, но с тотално зомбирано население (цели 23,5 милиона), живяло, гладувало и размножавало се над 60 години в азиатски концлагер.

Но защо казвам, че оглупяването на диктатурите им е сякаш генно заложено? (Имам предвид и неограничените монархии, естествено.) Ами защото пътят на човечеството през вековете го доказва. И не е нужно да се връщаме кой знае колко назад.

Дребни доморасли диктаторчета се зъбят на някакъв измислен "враг" и за смях на кокошките си вярват, че могат да го уплашат. От последните години само два примера са достатъчни - Саддам и Милошевич.

Какви ли не глупости говореха и двамата, единият по адрес на САЩ, другият по адрес на САЩ, но и на НАТО. А къде са те сега? Че заплатиха с живота си, не е обаче най-важното, по-важно е, че загробиха народите си да носят

последствията от собственото им оглупяване за десетилетия напред.

Та ето го сега и човечето със сталинската куртка, и то заплашва с война. Кого? Три държави едновременно - САЩ, Япония и Южна Корея.

Е, с всичкия ли си е? Работата обаче е там, че КНДР въобще не е с всичкия си. От 1948 г., когато ООН раздели двете Кореи - едната комунистическа, другата прозападна - досега, нещастното население от северната половина е подложено на най-отвратителната, най-гадната, най-бруталната физическа и психическа обработка, каквато само един патологично осакатен мозък би могъл да измисли.

Обработката, системно прилагана в пълна изолация от останалия свят - без медии, без комуникации, без литература, без музика, без нищо друго освен безспирно, натрапчиво, насилствено промиване на мозъка от детската люлка до старостта - това съзнателно унищожаване на естественото човешко чувство за индивидуалност, превръщането на хората в частици от една безлична военизирана маса, подвластна до живот и смърт на "вожда" - всичко това, едно безжалостно ежедневие от 60 години насам, е чудовищната трагедия на корейците, останали отвъд 38-ия паралел.

А можеше ли да е различно? Да, можеше. Защото веднъж вече имаше на полуострова война и тя избухна още в самото начало след разделението. Но завърши незадоволително - просто международните условия не позволяваха друго разрешение. Тук, на фона на случващото се в момента няма да е излишно да припомня събитията от онова време.

Двете Кореи се установиха върху териториите, останали след Втората световна война под окупацията на СССР и САЩ. Разделителната линия, както вече посочих, минаваше по 38-ия паралел. На 25 юни 1950 година обаче комунистическият Север нападна Юга с цел да обедини насила двете половини

под знамето на сърпа и чука.

В СССР Сталин беше още жив, в Китай комунистите начело с Мао Цзедун бяха току-що завладели вече властта (Чан Кайши с войските си бе избягал на о. Формоза), в Северна Корея властваше Ким Ир-сен, бащата на днешното човече Ким Чен-ир.

Тогава СССР и Китай още не бяха се скарали, съперничеството помежду им щеше да дойде по-късно, марксистко-ленинската солидарност в условията на задълбочаващото се противопоставяне между капитализма и комунизма се афишираше при всеки удобен случай - изобщо такава беше обстановката, когато избухна конфликтът, станал известен като Корейската война.

Неблагоприятна и силно предизвикателна за уморените след победата над Хитлер и милитаризма в Япония западни демокрации, но безусловно налагаща да се отговори подходящо на агресора.

И, разбира се, отговорността падна върху САЩ, където президент беше Хари Труман - човекът, който само пет години по-рано беше дал заповед да се използва атомната бомба над Япония.

Войските на Севера бяха вече превзели южнокорейската столица Сеул, когато "международни сили", упълномощени от Съвета за сигурност на ООН, но всъщност американски експедиционен корпус, поставен от Труман под командването на легендарния генерал Дъглъс Макартър (пред когото Япония подписа капитулацията си), направи десант при Инчон, зад тила на севернокорейските войски, принуждавайки ги да се върнат назад, за да не попаднат в чувал.

Отстъплението им се превърна в бягство, а американците ги преследваха по петите чак до най-северната част на полуострова, където границата между КНДР и Китай минава по река Ялу.

Тогава Мао спаси Ким. През реката срещу войските на Макартър се изсипаха над 350 хил. китайски войници "доброволци". Генералът поиска от Труман разрешение да пренесе войната в Китай, като използва и атомни бомби, но в отговор през 1951 г., президентът го уволни.

Така махалото тръгна обратно - американците отстъпиха, но се окопаха на старата граница по паралела. И войната се превърна в позиционна

с нелепи жертви и от двете страни

През 1953 г. новият американски президент Айзенхауер се съгласи да бъде подписано примирие, което връщаше статуквото отпреди войната. Победата над комунизма, която Вашингтон бе искал, се изплъзна. САЩ бяха дали 54 хил. убити, корейците и китайците - към половин милион.

Съдбата на КНДР бе решена, на Южна Корея - също. Населението на първата потъна неспасяемо в патологията на Кимовците, населението на втората се облегна на американската помощ и подобно на Япония и Западна Германия скоро стигна до такова икономическо развитие, че получи прозвището "тигър на Далечния изток".

Днес, десетилетия след дадените на вятъра жертви в Корейската война има данък, останал неплатен. Но на чий гръб е той? Кой трябва да го плати? Америка? Не, разбира се. Китай? Също не, защото това не е Китай на маоизма. Япония - отде накъде, най-малко от всички.

Остава човечето със сталинската куртка. И трябва да се каже, че ако декларациите му се приемат сериозно, то май наистина се готви да плати. Война между КНДР от едната страна и САЩ, Япония и Южна Корея от другата? Мисля си, че на корейския народ северно от паралела това ще е най-хубавото, което би могло да му се случи.