Кой всъщност е новият президент на Италия Серджо Матарела

К онституционният съдия Серджо Матарела е новият президент на Италия, избран днес на четвъртия тур от гласуването на съвместното заседание на двете камари на парламента с участието на делегирани депутати от областните събрания.

Роден е на 23 юли 1941 година в Палермо, където получава висше юридическо образование, а по-късно преподава парламентарно право в местния университет. Той е потомствен християндемократ.

Баща му Бернардо Матарела е един от първите участници в движението за създаване на Християндемократическата партия (ХДП) в периода на Втората световна война, депутат в първия републикански парламент на Италия и министър, който лансира през 1958 година идеята за създаване на парламентарна комисия за разследване на дейността на мафията.

Серджо Матарела се формира политически в редиците на младежкото католическо движение. Членува последователно в ХДП (до нейното саморазпускане през 1994 г.), в Народната партия (1994-2002 г.) и в партията "Демокрация и свобода - Маргарита" (2002-2007 г.), а от 2007 година е в Демократическата партия (ДП), която сега е оглавявана от премиера Матео Ренци. От 1983 до 2008 година е депутат в парламента.

Бил е заместник-министър-председател и три пъти министър, съответно на връзките с парламента, на образованието и на отбраната. От 2011 година е съдия в Конституционния съд.

По стечение на обстоятелствата от една година Серджо Матарела живее точно срещу президентския дворец "Куиринале" в Рим.

Обитава малък апартамент, предназначен за конституционни съдии, в който се премести след смъртта на съпругата му Мариза. Обстановката е спартанска, апартаментът е претъпкан с книги и канцеларски папки и според очевидци е силно отоплен заради пословичната зиморличавост на неговия обитател.

В дните на парламентарното гласуване за избора на президент Серджо Матарела се беше самоизолирал от околния свят и "вечната" му секретарка госпожа Леандра не отговаряше на телефона. Дори отказа да присъства на коктейла, даден от приятеля му Франческо Мария Греко по случай оттеглянето му от поста посланик на Италия при Светия престол.

Хората от най-близкото му обкръжение, с които бе възможно да се контактува, категорично отказваха да говорят на тема "Матарела за президент".

Накрая един от тях се реши да проговори, след като получи клетвени уверения за анонимност. Според него реакцията на Матарела била: "Кой, аз да стана президент? Въобще не горя от нетърпение. Ако ме поканят да заема този пост, ще бъде огромна чест. Все пак сегашната ми работа на съдия изключително много ми харесва".

Всичките биографии на Серджо Матарела започват с политическата кариера на баща му. Неизменно следва описание на трагедията от 6 януари 1980 година. На този ден неговият по-голям брат Пиерсанти Матарела, който по онова време е губернатор на областта Сицилия, излиза от дома си и се качва в колата заедно със съпругата си и техния син, за да отидат на църква. Наемен убиец на мафията го прострелва с пистолет през прозореца на автомобила.

Племенникът вика чичо си Серджо и той пръв слиза на улицата, отваря колата и се опитва да окаже помощ на брат си. Очевидци наблюдават сцената безмълвни. Линейката се бави и патрулна кола с двама полицаи се отправя към болницата, на задната седалка Серджо държи тялото на брат си, който издъхва в ръцете му.

През целия ден разговаря със следователите, облечен в напоения с кръвта на брат му пуловер.

През 1995 година процесът за убийството на Пиерсанти Матарела завърши с доживотни присъди за седем боса на "Коза ностра" - Салваторе (Тото) Рийна, Микеле Греко, Бернардо Бруска, Бернардо Провенцано, Джузепе Кало, Франческо Мадония и Нене Джерачи.

Едва на трето място в биографиите се поместват данни за характера на Серджо Матарела: говори тихо, зиме и лете е облечен в сиво, мрази интервюта, телевизионни камери, политически шум и полемики.

Онези, които го познават от близо, го описват като човек с благ характер, но предупреждават: "Внимавайте, отвътре е изтъкан от стоманени нишки!".

Доказателство за това е първият му сблъсък със Силвио Берлускони. През 1990 година Матарела подаде оставка като министър на образованието в знак на протест срещу действията на тогавашния премиер Джулио Андреоти, който поиска вот на доверие, за да узакони телевизионната мрежа "Медиасет" на Берлускони.

Оттогава телевизионният магнат го смята за свой "генетичен враг".

Серджо Матарела има дъщеря и двама сина. По времето, когато бе главен редактор на партийния орган на ХДП вестник "Пополо", обичал да играе с журналистите на германската игра "Риск", в която се симулират въоръжени конфликти и трябва да се постигат стратегически цели. Не знае да плува, но е добър познавач на футбола, привърженик на отбора на "Палермо" със скрити симпатии към "Интер".