Какво всъщност вършат шпионите в Източна Европа

Има много неща, за които Орсън Уелс и Джон льо Каре трябва да отговарят. Филми като "Третият мъж" (The Third Man - филм от 1949 г.) и "Шпионинът, който дойде от студа" (The Spy Who Came in from the Cold - роман от 1963 г.) рисуват неустоима картина на Източна Европа като секретна игрова площадка на дръзките и красивите.

Дори след края на студената война шпионската омая продължава, с целия й арсенал от изменници, тайници, съблазнителки и сегиз-тогиз убийства и побоища.

Авторът на тези редове, който бе кореспондент в Берлин по време на Студената война, след което в Прибалтийските републики, Виена, отново в Берлин и Москва, гледа твърде предубедено на шпионите и техния занаят.

Бизнесът на шпионирането има доста повече прилики, отколкото отлики със света на бюрокрацията в публичния сектор. Дръзките и красивите са изключение, а не правило.

Много от онова, което шпионите правят, е да изпълват със съдържание и контекст материята, която вече циркулира в публичното пространство, работейки по схемата "Да, министърът наистина каза Х на публично място, но любовницата му винаги му повтаря Y".

Какви тогава са най-важните разузнавателни цели в региона?

Един правдоподобен списък на шпионските задачи - основаващ се, подчертавам, на дедукция и слухове - може да изглежда така:

Полската Агенция за външно разузнаване (AW) иска преди всичко да знае какво се случва в Беларус, Калининград и Украйна. Тя се тревожи (също като колегите си от военното разузнаване) за командването и контрола върху руските войски там, особено онези, които имат достъп до ядрено оръжие (най-голямата им тревога не е за евентуална война, а за нещастни случаи и контрабандна продажба).

Друго, което ги интересува, са вземането на решения и промените във властта в Украйна и Беларус.

Чешкото външно разузнаване работеше отлично по време на Студената война, а съвременното му превъплъщение - Службата за външни отношения и информация (UZSI) запазва конкурентноспособни позиции в арабските страни (както и тази на Полша).

Това е от полза за глобалните усилия за борба с тероризма. Чешките "куки" държат под око руските гангстери и мръсните пари. Те не са опреснили английската версия на своя интернет сайт от няколко години, което несъмнено е хитър блъф.

Унгарската информационна служба (MKIH) се безпокои главно за съседите на страната, особено ако те се отнасят зле с унгарските малцинства. Правят го не от сантименталност, а от практичност. Последното нещо, което Унгария иска, е да бъде въвлечена в етнически конфликт по своите граници.

На теория Унгария не би трябвало да шпионира Румъния и Словакия, които също като нея са членки на НАТО. Но го прави. Сърбия също е обект на засилено внимание.

Естонската разузнавателна служба Teabeamet, латвийското Бюро за защита на конституцията (SAB) и литовската Национална служба за сигурност (VSD) се занимават главно с дискретно сътрудничество със страните от НАТО и други съюзници.

Литовските ловци на шпиони помогнаха на британската служба за сигурност да залови няколко ирландски републиканци, заподозрени в тероризъм. Един от тях в момента е изправен пред съда във Вилнюс.

Румънската Служба за външна информация (SEI) поддържа добри връзки със Сърбия и е мястото, където трябва да отидете, ако искате да научите новостите за Молдова.

Българската Национална разузнавателна служба (НРС) е капацитет по Западните Балкани, и то не само по онези части от тях, които са населени с "етнически българи".

Словения и Хърватия се шпионираха взаимно, но несъмнено ще спрат да го правят, след като влязат в ЕС (ехиден смях зад кулисите вляво).

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) имаше доста главоболия напоследък. Тя трябваше да води енергични схватки с Федерална служба за сигурност (ФСС) и Службата за външно разузнаване (СВР) на Русия. Сега нейните офицери усещат липса на политическа подкрепа.

Да полагаш сериозни усилия да узнаеш тайните на други страни е скъпо, трудоемко и често ненужно занимание.

Това не означава, че "куките" мързелуват: те могат да бъдат ужасно заети с други неща, като например тревоги за пенсии, повишения, харчове и в някои случаи - със страничните си далавери.