Избори във Франция, Гърция, Сърбия, Армения

Д�с �с във Франция е вторият тур на президентски избори. На състоялия се на 22 април първи тур кандидатът на социалистите Франсоа Оланд спечели 28,63% от гласовете, а действащият десен президент Никола Саркози - 27,18%.

Днес право на глас имат около 45 милиона избиратели от общо 65,35 милиона французи. Изборните секции (около 85 000 в метрополията) се отварят в 8 ч. местно време (9 ч. българско) и в по-малките общини ще затворят в 18 ч., а в големите градове може да работят до 19 или най-късно до 20 ч.

Последните проучвания показват, че Саркози намалява разликата с Оланд, особено след телевизионния дебат на 2 май. Проучване на Бе Ве А (BVA) показва, че Оланд има подкрепата на 52,5% от избирателите - с два процента по-малко от края на април, а Саркози бележи напредък с два процента, до 47,5%.

Проучване на Те Ен Ес-Софрес сочи, че 32 процента от гласувалите за центриста Франсоа Байру в първия кръг ще дадат гласа си за Саркози, а 37 на сто ще подкрепят Оланд. 52% от поддръжниците на водачката на крайнодесния Национален фронт Марин Льо Пен ще гласуват за Саркози, 7% за Оланд, а 41% ще се въздържат от гласуване.

Байру даде подкрепата си на Оланд и заяви, че ще гласува за него на днешния втори тур, Льо Пен заяви на 3 май, че изборите вече са приключили и Саркози "отдавна е победен".

Французите обикновено научават резултатите от телевизиите при самото затваряне на последните изборни секции в 20 ч. местно време (21 ч. българско). Това става благодарение на много надеждна система за изчисляване въз основа на реално подадени бюлетини, а не на прогнози от екзит полове (анкети на изхода на изборните секции).

Социологическите институти получават преди 20 ч. резултатите от известен брой представителни секции, които са затворили по-рано, и така могат да определят със сигурност резултатите за цялата страна. Тази година е възможно социалните мрежи да разбият строго установения и спазван ред, посочва АФП. С разрастването на социалните мрежи във Франция - около 23 милиона потребители на "Фейсбук" и 3 милиона на "Туитър", информацията се разпространява светкавично.

9 850 000 гърци днес трябва да гласуват,

за да изберат нов 300-местен парламент. Изборните секции ще бъдат отворени от 07.00 ч до 19.00 ч. Първите резултати от парламентарните избори се очаква да бъдат огласени в 23 ч.

Участват 32 политически партии и независими кандидати. Очакванията са в новия парламент да влязат девет-десет партии, в това число и неонацистката "Златна зора". Възможно е двете водещи партии - Нова демокрация и ПАСОК да загубят голяма част от своите избиратели, но това според анализаторите няма да означава, че те не биха могли да формират коалиционно правителство, което да управлява страната и занапред, както това стана преди шест месеца.

Очаква се вотът на гърците да е наказателен заради наложените строги мерки за икономии. Наблюдатели в Атина определят изборите като най-критичните, тъй като според тях този вот ще предопредели бъдещето на Гърция и по-специално дали страната ще остане в еврозоната.

Международните кредитори са обезпокоени и призовават новото правителство на Гърция да продължи политиката на реформи и да се придържа към поетите от страната финансови ангажименти.

В Сърбия гласуват днес за нов президент, парламент, местни органи на властта и парламент на Войводина.

На изборите за президент гражданите избират сред 12 кандидати, а на парламентарните избори - от 18 кандидатски листи.

В същия ден гражданите ще избират и депутати в парламента на Войводина, който има 120 места с 14 листи. За изборите за Скупщина на град Белград или за 110 мандата в този орган ще участват 16 листи. Общият брой на избирателните секции в Сърбия и чужбина е 8390. В изборите имат право да участват 7 026 579 избиратели.

Избори има на територията на Косово, в 90 избирателни секции, но само за президент на Сърбия и депутати в сръбския парламент, и тези избори са организирани от ОССЕ. Там няма местни избори, против каквито се обявиха, освен властите в Прищина, и международната общност и официален Белград.

Изборите в Сърбия започват в 7 ч. местно време (8 ч. българско) и ще завършат в 20. Ще бъдат следени от около 1500 наблюдатели от чужбина и от Сърбия, както и от около 140 чуждестранни журналисти.

Основни съперници на президентските избори са сегашният президент Борис Тадич и лидерът на най-голямата опозиционна Сръбска прогресивна партия (СПП) Томислав Николич. Предизборните анкети дават и на двамата по около 30 процента, като разликата в предпочитанията на анкетираните е под един процент.

Тадич и Николич ще отидат на втори тур на президентските избори на 20 май, когато се очаква Тадич да спечели.

Последните проучвания показват още, че двете големи партии - Демократическата (ДП) на Тадич и СПП имат почти еднакъв брой поддръжници - разликата е от 2 до 5 процента според различните социологически агенции в полза на СПП. Нито една от двете партии обаче няма да може да състави сама правителство и ДП е тази, която има по-голям потенциал за съставяне на коалиция.

Очаква се ключова роля да изиграе Социалистическата партия на Сърбия на сегашния първи вицепремиер и министър на вътрешните работи Ивица Дачич, който отново ще бъде балансьор в парламента, какъвто беше и след изборите през 2008 г.

В Армения днес се произвеждат парламентарни избори.

Това е първият вот в национален мащаб след президентските избори от 2008 г., спечелени от Серж Саркисян и последвани от протести, прераснали в сблъсъци с полицията, в които загинаха 10 души. Властите обещават прозрачен и честен вот за 131-членния парламент. Теми на предизборната кампания бяха безработицата, емиграцията и бедността.

Според допитванията Републиканската партия на Армения на Саркисян, която разполага с мнозинство в парламента, изпреварва своя съюзник - партията Процъфтяваща Армения, ръководена от милионера и бившия шампион по канадска борба Гагик Царукян.

Избори за местен парламент днес има в германската провинция Шлезвиг-Холщайн.

Те са тест за управляващата коалиция на Ангела Меркел. Провинцията с население 2,8 милиона души е разположена по границата с Дания и засега в нея най-голямата партия е Христиандемократическият съюз на Меркел. Той обаче управлява в коалиция със Свободната демократическа партия - либерали, която загуби доверието на избирателите заради вътрешнопартийните борби и заради лошото ръководство.

Очаква се в провинцията коалицията да загуби в полза на трипартийна коалиция, съставена от социалдемократите, Зелените и от партията Южен Шлезвиг. Ако се стигне до този изход, изборите ще бъдат индикация, че Меркел трябва да търси друг коалиционен партньор за общите парламентарни избори догодина, ако иска да бъде преизбрана.

В Италия днес и утре се произвеждат частични избори за местни органи на властта.

Гласува се в 770 градове и села. Право на глас имат 9 млн. избиратели. Нови кметове и ръководни съвети трябва да бъдат избрани в редица градове на областта Сицилия, в това число и в административния й център Палермо. Гласува се и в северните градове Верона, Парма, Генуа, Лука, както и в град Акуила, пострадал тежко от катастрофално земетресение преди три години.
На юг се гласува в градовете Лече, Катанцаро и Таранто.

В Италия тези избори се смятат за показател за нагласите на избирателите в момент, когато страната е управлявана от надпартийно техническо правителство.