За жените в Ирак наближаващите национални избори обещават нови възможности, но и напомнят колко е трудна промяната в доминираната от мъжете национална култура.
Конституцията изисква най-малко 25% от местата в парламента да бъдат отделени за жени. Но присъствието в парламента на първите депутатки, избрани през 2005 г., има доста скромен ефект, признават и анализатори, и депутатки.
Сега, когато започва кампанията за вторите парламентарни избори в страната след интервенцията, някои жени твърдят, че започва да се появява нова феминистка политическа класа.
Един от признаците за подобно развитие е, че 12 жени извън политическата система сформираха своя партия, с платформа, изградена на базата на женските права, и програма за заетост на над 700-те хил. вдовици в Ирак.
"Хората ще видят, че сме независими и че не работим за никоя партия в Ирак. Ще видят, че ние просто искаме да дадем власт на иракските жени в образователния и икономически сектор. Това е много широк спектър от цели, но вярвам, че иракските жени наистина се нуждаят от това", заяви Дженан Мубарк, която е инициатор на новата листа. Според нея
жените често са маргинализирани вътре в партиите
Иракчанките имат по-високи равнища на бедност и безработица от мъжете и по-ниска степен на образование.
Мубарк управлява строителна компания и ръководи Иракския център за рехабилитация и осигуряване на заетост на жени - неправителствена организация, която, според нея, й осигурява база за политическа подкрепа и сред жените, и сред мъжете.
Жените не бяха пощадени от насилието на изборния процес. Миналата седмица въоръжени нападатели край Мосул убиха Суха Абед Аллах, ветеринарна лекарка, член на мултирелигиозен политически съюз.
Всичко е възможно, каза Сафия Талеб ас Сухайл, член на парламента, чийто баща е бил убит, след като участвал в заговор за държавен преврат срещу Саддам Хюсеин, която сега се кандидатира за преизбиране.
"Вярвам, че жените разполагат с повече пространство, отколкото преди четири години, както и с възможност да се придвижват от едно място на друго".
След падането на Саддам Хюсеин през 2003 г., когато женски организации поискаха квота в парламента, като първоначално настояваха за 40% от местата, те очакваха подкрепа от САЩ. Но
американските правителствени служители поставяха своите приоритети преди правата на жените
"Снимахме се с президента и държавния секретар... Но това не е подкрепа. Подкрепа е това да убедиш лидерите, че има и жени лидери", допълни Сухайл.
Подобно на листата на Мубарк, Сухайл се кандидатира с умерена демократична платформа. И двете са против член на конституцията, изискваща приемането на закон, който би дал на религиозните лидери частична власт над семейни дела, включително брак, развод и наследство.
След съпротивата на женски организации планираният законопроект бе спрян, но религиозните партии се надяват пак да го прокарат.
За Сухайл спирането на законопроекта е голям успех, както и установяването на квота за жените в парламента. Но в други сфери влиянието на жените е разочароващо.
"Виждаме жени на постове само в маловажните министерства. Дори и онези, които са избрани от определени политически партии, не могат да изразяват позициите си независимо, трябва да се кланят на друг лидер.
Искаме да има жена, която самата е лидер
Не казвам, че няма подобрение. Подобрението е, че жени участват в политическия процес. Научихме много през последните четири години. Много жени, които не знаеха нищо за политическото изразяване, сега могат дори да го преподават", добави тя.
Таня Гили, член на парламента от кюрдския север, няма да бъде част от тази нова вълна на еманципация. Тя е решила да не се кандидатира отново, като се оправдава с желанието да прекарва повече време с децата си.
Тя каза, че много от нейните колеги - и жени, и мъже, я обвинявали, че се опитва да натрапва западните ценности на иракското общество.
"Погрешно схващане е, че искаме някакво либерално движение за жените", каза тя, като допълни, че веднъж дори получила смъртна заплаха от друга депутатка. "Буквално ми беше казано: "Защо не си стоиш вкъщи и да се научиш да готвиш и да си намериш съпруг", разказа Гили, която всъщност е омъжена.
"И това са колеги, които са членове на същата партия, които уж въплъщават същите ценности, които защитава партията!" Според нея
младите жени често избягват политиката от страх да не навредят на репутацията си
"Като жена политик не би трябвало да имам проблем да се срещам само с мъже или насаме само с един мъж. Но някои хора мислят, че това не е правилно, защото съгласно исляма мъж и жена не може да стоят в една стая, освен ако не са женени", продължава тя.
Шаса ал Мусауи, независим член на парламента, каза, че няма да се кандидатира за преизбиране заради властта, упражнявана от лидерите на партията върху членовете й, което често означава, че жените биват изключени от заседанията, на които се взимат решения.
"Не съм готова да лъжа хората, като твърдя, че имаме демокрация. Жените в иракския парламент са по-сериозни, по-отдадени и по-активни от мъжете по обществените въпроси", подчерта тя. Въпреки това смята, че
решението не е партия само от жени
Повече от 6500 кандидати се кандидатират за 325 места. В кампанията за изборите, белязани от религиозни противоречия, Мубарк се е присъединила към Обединения иракски съюз, светска междурелигиозна коалиция. По думите й, партиите в алианса са обещали да я подкрепят по въпросите на жените.
Но дори и така, ефектът, който жени като Мубарк могат да предизвикат, остава незначителен, заяви политическият анализатор Хайдер ал Мусауи.
"В сравнение с други страни от региона Ирак привидно е напреднал, тъй като има много жени депутатки и министри. Но това е само фалшив светъл имидж. В действителност, Ирак изостава от другите страни", смята той.
Сухайл твърди, че това започва да се променя, донякъде поради грешките на мъжете, заемащи обществени длъжности.
"Когато става дума за насилие, милиции, корупция - грешките са толкова много, а онези, които са ги допуснали, са главно мъже. Така че ние наистина вярваме, че сме подобрили готовността на нашия народ да ни приеме в бъдеще", каза тя.
Сухайл посочи признаците за промяна сред иракчанките.
"Много жени, които носеха хиджаб от съображения за сигурност, сега могат да го свалят, а много жени, които не можеха да карат кола, вече почват да шофират. Има промяна в тона на нашето общество", убедна е тя.
