Вр рашните правителствени промени във Франция белязаха края
на министерското управление на Бернар Кушнер, който бе заменен
във външното министерство от Мишел Алио-Мари и оставиха
равносметка с горчив дъх за световноизвестния бивш хуманитарен
активист.
Специалист по управлението на кризи с богата мрежа от
контакти, 71-годишният Кушнер, който често е под влияние на
емоциите си, не винаги успяваше да се разбира с дипломатите през
трите години и половина, които прекара в Ке д' Орсе.
"Поведението му е импулсивно и емоционално", обобщава
Доминик Моизи от Френския институт за международни отношения.
Човек в търсене на правилни решения, но който понякога изглежда
се колебае да отсича.
"Кушнер не беше избран заради по-доброто си познаване на
света, а защото Елисейският дворец искаше да извърши
политиканско действие. Приятелите на президента сметнаха, че
Кушнер няма да създава проблеми, тъй като няма афинитет към
бумащината", добавя той.
Никола Саркози през 2007 г. включи в кабинета си бившия
"Френч доктор" от "Лекари без граници", представител на левицата и
една от най-популярните личности във Франция. Популярността му
е запазена, макар и образът му оттогава да е станал по-неясен.
През годините Елисейският дворец все повече се месеше в
ежедневното управление на външното министерство и създаде у
дипломатите впечатлението, че техният министър не защитава
достатъчно добре правомощията и бюджета им.
Двама известни предшественици от левицата и десницата - Юбер
Ведрин и Ален Жупе изразиха съжаление в отворено писмо през
юли, че това министерство губи влияние в света.
Генералният секретар на Елисейския дворец Клод Геан
непрестанно изпълняваше деликатни мисии от Африка до Близкия
изток, с което понякога заобикаляше Бернар Кушнер.
При
отношенията с Китай, Русия, Индия, в трансатлантическите
отношения Кушнер "не бе на висотата на разсъжденията и
въображението", смята Доминик Моизи.
Колкото до Европа, "тя не беше по неговата част". Той остави
това досие на съветниците на Никола Саркози или на държавните
си секретари, изтъква Паскал Бонифас, директор на Института на
международните и стратегически отношения.
Кушнер много се занимаваше с проблемите на мултилатерализма
и с някои региони, с които е добре запознат - Балканите и
Близкия изток (особено Ливан). Без обаче да постигне кой знае
какви резултати по последното досие, за което доверява, че би
искал да види уредено преди да умре.
Към Иран той избра твърд тон, залагайки на вътрешна промяна
в режима, която не се случи.
В Африка работи за защитата на бежанците от Дарфур в
Чад, бе движеща сила на помирението с Руанда и тласна военните в
Гвинея към преход към цивилно управление след кръвопролитията
от септември 2009 г.
Директният му и откровен език понякога спъваха френската
дипломация, например когато заяви, че френско-алжирските
отношения ще са "може би по-прости", когато поколението от
епохата на извоюването на независимостта вече няма да е на
власт.
Френското външно министерство, "което трябваше да е
маршалският жезъл на Бернар Кушнер бе по-скоро краят на
кушнеризма след като всичко, което той въплъщаваше - право на
намеса, права на човека - се разби върху олтара на
"реалполитик", казва Паскал Бонифас.
Той дори смята, че
"министърът прекара времето си да противоречи на агитатора,
който бе едно време".
В министерството Бернар Кушнер създаде кризисен център и
дирекция "Глобализация". Той също така реформира културната
дейност на Франция в чужбина и се бори за налагането на такса
върху финансовите транзакции за помощта за развитието.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
