Това е един от изводите в доклад на Европол за организираната престъпност в Европа, публикуван днес.
България остава важен производител на амфетамини за Близкия Изток, а евентуалното й приемане в Шенген може да бъде използвано от организирани престъпни групи, се казва още в документа.
Варна, заедно с черноморските пристанища Констанца и Одеса, играе важна роля в транзита на кокаин от Латинска Америка, а Молдова - в складирането и преработката на наркотика, сочи доклада.
Организирани престъпни групи може да се възползват от присъединяването на България и Румъния към Шенгенската зона,
се казва в доклада.
"България не е единствената, която има проблеми с организираната престъпност. Това е проблем в голяма част от Европа, във всяка страна", каза директорът на Европол Роб Уейнрайт в интервю за БНТ.
"Има различни видове организирана престъпност. В България и съседните й страни виждаме проблеми свързани с трафика на наркотици и на хора. България има тези проблеми, а полицията вече се бори с тях.
Има проблем и с фалшифицирането на пари, има криминални групи, които се занимават с това. Но и в тази област също имаме много успешни полицейски действия на българските власти през последните години", каза Роб Уейнрайт.
В доклада се посочва, че все по-големи количества кокаин от Латинска Америка влизат в Европейския съюз през Западните Балкани. Големи пратки пристигат в адриатически и черноморски пристанища.
Либерализацията на търговията в региона и присъствието на трансгранични криминални мрежи улеснява тази експанзия.
Престъпници от Западните Балкани пък са създали оперативни бази в Латинска Америка, за да могат да получат максимални печалби.
В рамките на Югоизточна Европа, България в момента служи като транзитен пункт за морските превози от Латинска Америка, трафика от Западна Африка през Турция и балканските маршрути, както и за кокаин, предназначени за италиански престъпни групи, се казва в доклада.
По-голямата част от нелегалния хероин, влизащ в страните от ЕС, все още идва от Афганистан през Турция и Балканите.
Все по-улесненият транспорт и търговските връзки между източника и страните за разпространение обаче са улеснили безпрецедентната диверсификация на маршрутите и методите за трафик.
В последните години беше отчетено по-нататъшно развитие на маршрута през Иран, Азербайджан, Грузия и Украйна до Румъния и балтийските и северните страни.
Друго видимо развитие включва преобладаващото присъствие на морски пратки от ирански и пакистански пристанища до Средиземноморието.
Увеличава се и използването на търговски и товарни въздушни връзки между Пакистан, Иран, Индия и летищата в ЕС.
Северните страни са цел на западноафриканските мрежи за трафик чрез въздушен куриер, често организиран от Истанбул. Хора от Западна Африка и Западна Азия все по-често участват в разпространението на хероин в рамките на ЕС, пише в доклада.
Ирански, иракски и пакистански групи е вероятно да имат по-голяма роля в трафика към ЕС, смятат от Европол. Ирански групи все по-често действат като посредници между афганистанските производители и турските организирани престъпни групи.
Балканските маршрути показват голяма степен на разнообразие и гъвкавост:
хероиновите пратки прекосяват Адриатика, след като преминат Гърция, продължават през България и Румъния към Централна Европа или навлизат в Западните Балкани, които са ключова разпределителна зона от дълги години насам.
Албания, Македония и регионът на Косово, в частност, са важни места за съхранение и преопаковане, откъдето продължава движението на пратките към ЕС.
Оцетен анхидрид, предназначен за производствените зони, също преминава през региона. Заради разположението си на кръстопътя на Балканския и Черноморския маршрут, Унгария се явява като разпределителен пункт за хероина и неговите прекурсори.
Турски и албанско говорещи криминални групи остават най-активните в трафика на хероин към и в рамките на ЕС.
Турски групи установиха запаси от хероин на Западните Балкани, откъдето местни групи отговарят за по-нататъшното му разпространение. Все по-голямото присъствие на западноафрикански групи също не трябва да се подценява. Търсенето в Близкия изток доведе до това, че
балканските маршрути започнаха да се използват за трафика на амфетамин,
който често се разменя за хероин. Участието на престъпници от турски произход в този вид дейност е се увеличава, отбелязва Европол.
Ролята на българските криминални групи в широкомащабното производство на амфетамин за Близкия изток също се увеличи.
Съоръжения за производство бяха създадени в Западните Балкани, Близкия изток (включително Турция и Ливан) и в Кавказкия регион. В някои случаи граждани от ЕС се наемат като управители, пише още в доклада.
Източник: БГНЕС / БНТ
Последвайте ни
