К онфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) организира протест в петък заради споровете около размера на минималната работна заплата (МРЗ) за 2027 г.
Кулминацията на протестните действия ще бъде автошествие в София, което ще започне в 12:00 часа. Очаква се колоната от автомобили да премине по основни столични булеварди и да се позиционира пред сградата на Народното събрание.
КНСБ предупреди за протести заради минималната заплата
От КНСБ настояват за доходи, които да компенсират инфлацията и да осигурят нормален жизнен стандарт на работещите с най-ниски възнаграждения. Синдикатът призовава и за спазване на законовия механизъм за определяне на минималната работна заплата.
Организаторите предупреждават, че автошествието може да затрудни движението в централната част на столицата около обяд, и призовават шофьорите да използват обходни маршрути.
КНСБ очаква минимална заплата до 680 евро
Протести за по-високи заплати в страната
От началото на седмицата в няколко града в страната се проведоха протести на работещи в различни сектори. Сред исканията са увеличение на възнагражденията с поне 10% с Бюджет 2027, недопускане на механични съкращения и запазване на качеството на обществените услуги.
Правителството предлага минимална заплата от 660 евро
Кабинетът предлага минималната работна заплата за 2027 г. да бъде 660 евро. Това е увеличение с близо 40 евро, или около 6,4%, спрямо сегашния размер от 620,20 евро.
Предложението е записано в проект на постановление, публикуван в сряда вечерта на Портала за обществени консултации.
Според представените разчети предложените 660 евро са с над 30 евро по-малко от размера, който би се получил по предишната формула за определяне на минималната заплата, и с 12 евро под горната граница, изчислена по новата формула.
Как се определя минималната работна заплата
Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда размерът на минималната работна заплата за следващата календарна година трябва да бъде определен от Министерския съвет до 1 септември на текущата година.
Законовият механизъм предвижда минималното възнаграждение да бъде 50% от средната брутна работна заплата за страната за определен 12-месечен период. Той обхваща последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Изчислението се основава на официалните данни на Националния статистически институт (НСИ).
Целта на механизма е размерът на минималното възнаграждение да се обвърже с динамиката на средната работна заплата в страната.
Синдикатите и работодателите са на различни позиции
Механизмът за определяне на минималната работна заплата продължава да предизвиква разногласия между синдикатите, работодателските организации и държавата.
Работодателските организации критикуват автоматичното обвързване на минималната заплата с 50% от средната. Според тях тази формула не отчита в достатъчна степен производителността на труда, икономическите различия между регионите и възможностите на отделните предприятия.
Бизнесът предупреждава, че автоматичното увеличение може да затрудни малките фирми, особено в по-слабо развитите икономически райони, и да създаде предпоставки за разрастване на сивата икономика. Работодателите настояват за по-гъвкав подход при определянето на минималните възнаграждения в съответствие с европейските правила.
От КНСБ защитават действащия механизъм и смятат, че той е необходим за запазването на покупателната способност на работещите с ниски доходи. Синдикатите се позовават и на европейската директива за адекватните минимални работни заплати, която посочва референтни стойности от 60% от медианната или 50% от средната брутна работна заплата като възможни ориентири за оценка на адекватността.
От конфедерацията предупреждават, че опитите за замразяване на възнагражденията или за промени в Кодекса на труда, които според синдикатите биха засегнали правата на работниците, могат да доведат до нови протестни и стачни действия.
Добави ни в предпочитани източници в Google
