Естония е готова да се присъедини към еврозоната на 1 януари, заявиха финансовите министри на 16-те страни, въвели общата европейска валута.
Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който председателства заседанието на финансовите министри на 16-те страни от еврозоната, потвърди, че балтийската държава покрива т. нар. маастрихтски критерии за въвеждане на еврото.
И така, Естония ще стане 17-ата членка еврозоната на 1 януари 2011 г., заяви Юнкер.
Присъединяването й се очаква да бъде подкрепено и от лидерите на страните от ЕС, които ще се съберат на среща на върха в Брюксел на 17 юни.
Тогава експерти ще определят обменния курс между еврото и естонската крона преди финансовите министри да дадат окончателното си одобрение през юли.
Министрите от еврозоната също така одобриха проекта за създаване на "мрежа за сигурност" - специален фонд на стойност 440 млрд. евро, който трябва да предотврати изпадането в неплатежоспособност на някоя от страните членки.
В Люксембург министрите подписаха споразумение, което регламентира системата за прилагане на мрежата за сигурност.
Механизмът ще използва система от държавни гаранции между страните от еврозоната, които могат да бъдат задействани, ако една или повече от държавите членки вече не могат да получават средства от финансовите пазари.
Министрите се споразумяха и да създадат нови санкции срещу прекалено задлъжнелите страни, за да укрепят Пакта за стабилност.
Споразумението предвижда възможността да бъдат наложени санкции преди още бюджетните дефицити на задлъжнелите страни да са надхвърлили сегашната граница от 3% от БВП, каза президентът на ЕС Херман ван Ромпой.
Санкциите, които още не са определени, може да бъдат наложени, ако една страна не държи сметка за предупрежденията от страна на нейните партньори за публичните й сметки или когато глобалното равнище на дълга й нараства прекалено бързо.
Това е нова идея, обмисляна от ЕС - да се следят не само годишните дефицити, а акцентът в бъдеще да се поставя върху следенето на общия дълг, който не бива да надхвърля 60 процента от БВП.
Идеята е да има възможност за по-бързо започване на процедури срещу държавите, чийто дълг не намалява достатъчно бързо, посочва АФП.
