ЕС обмисля дали да наеме лобисти заради Русия

Е вропейският съюз обмисля да наеме лобисти, които да противодействат на провежданата според него от Русия дезинформация, и да даде повече пари на Грузия и Молдова като реакция на кризата в Украйна, пише специализираният по европейските въпроси сайт "ИЮ Обзървър". 

Двете идеи са представени във вътрешни документи, които ще бъдат обсъдени от министрите на външните работи на страните членки. Те са били подготвени, след като Украйна се отказа миналата година, под натиска на Русия, от подписването на споразумение за асоцииране с ЕС, отбелязва "ИЮ Обзървър". 

Решението на бившата съветска република

постави под въпрос жизнеспособността на политиката на Европейския съюз към региона, т. нар. Източно партньорство. 

Единият документ, който разглежда перспективите пред програмата след срещата на върха между ЕС и страните от Източното партньорство, призовава до август да бъдат подписани споразуменията за асоцииране с Грузия и Молдова, които бяха парафирани на форума в литовската столица. 

За Армения, Азербайджан, Беларус или дори Украйна не се предлага подписване. 

Инициативата, предложена от Швеция и подкрепена от 12 други страни членки, сред които Германия, Великобритания и Полша, предлага възнаграждаване с повече средства на онези бивши съветски републики, включени в програмата, които водят проевропейска политика. 

Документът освен това съдържа планове за пиар кампания в отговор на предполагаемата дезинформация от страна на Русия. 

Той изключва за момента варианта за налагане на санкции на Украйна, но предлага тази опция да остане на масата, като ЕС приспособява политиката си към Киев в зависимост от развитието на обстановката. 

Вторият документ, подготвен от Полша, се отнася до отпускането на средствата за страните от Източното партньорство. Той призовава за предоставяне на относително повече пари на Грузия и Молдова. 

Според този проект ЕС трябва да помогне по-сериозно финансово земеделието и развитието на селските райони. Документът обаче добавя, че европейските пари трябва да се насочат и към гражданското общество, студентите и малцинствените групи в държавите с репресивни режими. 

Полша споделя мнението на Швеция, че усилията на ЕС остават недостатъчно видими и призовава за "стратегия за ефективна комуникация", която да обясни какво и защо прави ЕС", както и за "конкретни проекти, които да се изпълняват под флага на ЕС". 

Полският документ отбелязва още, че в украинското общество съществува сериозен "проевропейски потенциал", особено видим сред младите хора, неправителствените кръгове и малките и средните предприятия, както и някои регионални власти. 

Тези групи трябва да видят конкретни действия в своя подкрепа от страна на ЕС, пише още в документа на Полша.

Варшава обаче

не очаква добри новини от Украйна преди президентските избори догодина. 

Нито един от двата документа не споменава за възможно приемането на страни от Източното партньорство за членове на ЕС, макар неотдавна самият комисар по разширяването Щефан Фюле да бе казал, че само обещание за присъединяване може да промени региона. 

Европейската външнополитическа служба отказа да включи въпроса за евентуалното налагане на санкции на Украйна в официалния дневен ред на днешната среща на министрите на външните работи на 28-те, посочва "ИЮ Обзървър". 

Според неназован европейски дипломат обаче въпросът за санкциите и разширяването на ЕС ще бъде обсъден неформално на заседанието.

"Има страх от ескалация на ситуацията в Украйна. Това повдига въпроси за миграцията – хора, които може да потърсят убежище в ЕС. Като отговорни съседи, ние трябва да сме подготвени за подобна възможност", коментирал източникът.