Експлоатирането на мигранти "вече е начин на живот" за Великобритания

Коментар на Фелисити Лорънс за британското издание "Гардиан".

Британската десница претендира за твърд подход към имигрантите, но налага бизнес модел, който зависи от тях.

Когато външният министър Филип Хамънд говореше за заплахата за Великобритания от "мародерстващите мигранти" в Кале миналата седмица, реших да се запозная с историите на стотиците дошли от чужбина работници, които съм срещала в течение на повече от десет години, пишейки за живота им в Обединеното кралство - хората, работещи за нашата икономика, макар и скрити в сенките на нейната дълга верига от подизпълнители, било то в производството на храни, в строителството, здравеопазването и социалните грижи, сметосъбирането или кетъринга.

Онова, което веднага се набива на очи, е дълбоката непочтеност в голяма част от риториката по въпроса.

Десницата претендира, че има твърд подход към имиграцията, но отношението й е тъкмо обратното към причините за имиграцията. Тя налага бизнес модел, зависещ от постоянно текучество на хора за работа, която в най-добрия случай е нископлатена и несигурна, а в много случаи и мръсна, опасна и унизителна. Това изисква не просто имигранти, а безкраен приток от имигранти, тъй като само новодошлите, отчаяните и уязвимите могат да понесат създадените условия, както показва справката ми за работниците с най-различна националност, които съм срещала.

През 2002 г. това бяха работници, които живееха по южното крайбрежие, наети да обработват на безкрайни смени в една фабрика пилета за известни магазини в Съсекс. Те бяха смесица от бежанци, избягали от войната в Косово и Афганистан, и икономически мигранти, пристигнали законно от най-бедните части на Европейския съюз, включително Испания, или незаконно - от страни извън ЕС като Украйна и Русия.

Към 2004 г. срещах уплашени, тежко задлъжнели южноафрикански мигранти със законни визи за Обединеното кралство, които мизерстваха, опаковайки круши за доставчик на "Теско" в Сполдинг. Скоро след това те напуснаха. После попаднах на едни лъчезарни, образовани иракски кюрди, които работеха незаконно, обработвайки поръчки за зеленчуци в супермаркети край Бостън, докато живееха в Питърбъро в очакване да бъдат разгледани молбите им за убежище.

След това открих множество наскоро пристигнали португалски мигранти, заплашвани и работещи за суми под минималната заплата във и около град Третфорд, в Норфък, където е роден радикалният и революционно настроен правозащитник от 18-и век Том Пейн. През 2005-2006 г. към тях се присъединиха бразилски мигранти, твърдящи, че са португалци, които живееха близо до Брандън, и сюрреалистично, техни португалски приятели, преструващи се на бразилци, които се преструват на португалци, тъй като техните шефове предпочитаха да наемат хора, които работят незаконно и поради това може да бъдат експлоатирани повече.

В Хиърфордшър и отново в Третфорд година-две по-късно срещнах много полски работници. Те замениха португалците в полето и в опаковъчните цехове, тъй като предишната група се установи и започна да живее по-добре. Отначало поляците работеха незаконно на най-лошите работни места, а след влизането на Полша в ЕС, си намериха работа чрез агенции на дългосрочен щат във фабрики за месо, влизайки и в местните профсъюзи. Те бяха съкратени заедно с английските си колеги, след като по-евтина неофициална агенция осигури нови работници, а част от компанията беше преместена в Корнуол, за да се намалят разходите.

В последните няколко години неофициалните мигранти, които съм виждала да работят в земеделието, производството и в сектора на услуги като миенето на коли, са от Литва, Латвия и най-бедните райони на бившия съветски блок.

Данните на националния статистически институт показват, че почти три четвърти от увеличението в заетостта през последната година се дължи на чужди граждани, като повече от 250 000 нови работни места са били заети от хора от ЕС и други мигранти, което подсказва, че моделът се запазва.

Миналата седмица съобщихме за група от 30-ина литовски работници, които са били подложени на жестоки злоупотреби и експлоатация в една от най-големите птицеферми във Великобритания. Те били част от мрежата, снабдяваща с яйца най-големите търговски вериги в страната.

Условията, при които работели и живели, били недопустими: обичайна работна седмица от 120 часа, в постоянно движение, плащали наем за мизерни квартири, не получавали заработеното възнаграждение, били заплашвани с насилие, а имало и реални физически разправи.

На югоизток украински и китайски работници преобладават в строителството, осигурявайки евтина работна ръка за тежък труд.

Ние създадохме работни места, които са нечовешки и несъвместими с нормалното съществуване. Също толкова непочтен е митът, че миграцията може да бъде контролирана, стига да използваме по-остра бодлива тел или повече граничарски кучета, или да депортираме повече нелегални имигранти.

Както става ясно от програма на министерството на отбраната за стратегическите тенденции, днешните мащабни миграции са историческа сила, точно като миграцията от селските райони към възникващите градове по време на индустриалната революция.

През следващите години миграциите ще се увеличават, тъй като населението на планетата се увеличава, тектоничните плочи на отношенията между свръхсилите продължават да се разместват, а световните ресурси са подложени на все по-силен натиск от нашите консуматорски модели - все повече и повече хора бягат от войни, от климатичните промени или бедността. Неспособността да спрем вредните емисии ще доведе жертвите на нашите действия пред прага ни.

Всички сме взаимозависими. Възползвахме се от благата, които донесе глобализацията на развитите икономики, но не можем да избягаме от обратната страна на медала.

Пътят между Дувър и Кале, с опашките от отпускари и товарни камиони, е идеалният символ на противоречията в антиимигрантския светоглед. Той предполага да има свободно движение на стоки и капитал, всеки сам да може да решава кога в каква посока да преминава, но за всеки друг Великобритания да е (непревземаема) крепост.

Левицата също проявява непочтеност. Гъвката работна сила беше мантра на лейбъристите с години. Докато твърдеше, че от миграцията печели цялата икономика, Лейбъристката партия не бързаше да признае, че донесените ползи захраниха главно капитала и богатите, и че на микроикономическо равнище някои британски групи със сигурност са губещи. Но да си мислим сега, че решението за тези нови глобални реалности може да се открие в кривването надясно или като търсим отговорите във времената преди глобализацията, е заблуда.