След като няколко столетия колонизира нови светове, Западна Европа за първи път стана нетен "вносител" на хора през 60-те години на миналия век, когато нуждата от работна ръка доведе до политика на отворени врата за имигранти от Африка, Азия и Латинска Америка, съобщи ДПА.
Напливът от чуждестранни работници спадна рязко след петролната криза през 1973 г., но в края на XX в. се възобнови, главно в резултат на възвърналия се просперитет и заради конфликтите в други райони, избухнали в края на Студената война.
Неотдавна годишната нетна миграция в ЕС скочи
от около 1,5 млн. души през 2000 г. до 4,2 млн. през 2007 г.
Оттогава тя е намаляла до около 2 млн., сочат данните на Евростат, статистическата служба на ЕС.
С цената на разпалването на повече ксенофобия европейците, които желаят да запазят стандарта си на живот, ще трябва да посрещнат още милиони чужденци в бъдещите десетилетия, посочват експерти.
Ако не бъдат взети спешни мерки, застаряващите ни общества ще окажат неудържим натиск върху пенсионната, здравната и социалната система, посочва Групата за размисъл за бъдещето на Европа в доклад, който предаде неотдавна на лидерите на ЕС.
Групата предлага решения, сред които да бъде увеличен делът на жените в работната сила и да бъде развита проактивна политика за имигрантите, която се съобразява с европейските демографски нужди и трудов пазар.
С други думи, ако европейците започнат да раждат много повече бебета, те
ще трябва да разчитат на младите имигранти
да запълват недостига на работна ръка и да плащат данъците, които ще са необходими за пенсиите им.
Трудно е да се пресметне точно колко чужденци живеят в Европа сега, като една от причините е, че има разлики в начина по който статистиците определят "чужденци" и "Европа".
