Вторият референдум за Лисабонския договор в Ирландия ще се състои на 2 октомври 2009 г., обяви в парламента премиерът Брайън Кауън, цитиран от световните агенции.
Отново призоваваме народа да упълномощи Ирландия да ратифицира договора, каза Кауън.
През юни премиерът получи законови гаранции от партньорите в ЕС, целящи да разсеят тревогите на ирландците, които през юни 2008 г. отхвърлиха европейския договор за реформи с 53% от гласовете, посочват АФП и Ройтерс.
Гаранциите, които ще придобият статут на правно обвързващ протокол, се отнасят до много важни за ирландците въпроси, като запазването на военния неутралитет на страната, на данъчната й система и на забраната на абортите.
Правителството, което бе обвинено, че не е успяло да намали тревогите на гласоподавателите и не се е справило с противниците на договора през 2008 г., обеща този път по-добре организирана и по-интересна кампания, с богата информация по сложния текст.
Социологическите проучвания показват, че Лисабонският договор сега се радва на подкрепата на мнозинството от ирландците - 54%, които са осъзнали ползите от членството в ЕС за излизането на страната от една от най-тежките рецесии в индустриализирания свят.
Ирландският външен министър Михол Мартин, че "да" от страна на ирландците би било в интерес на цяла Ирландия. Правителството смята договора за полезен и за страната, и за Европа. Задачата ни сега е да изтъкнем аргументите си пред населението, добави Мартин.
Целта на Лисабонския договор за реформи е да облекчи процеса на взимане на решения в 27-членния ЕС. Договорът влиза в сила при условие, че е ратифициран от всяка от страните членки (като на тях се предоставя да изберат начина на ратифициране съгласно конституционните си правила) и са депозирани всички ратификационни инструменти. До момента 23 страни са депозирали ратификационните си инструменти в Рим.
Трите страни, в които процесът все още не е приключил, са Ирландия, Чехия и Германия. Чешките депутати и сенатори го ратифицираха след месеци на разисквания, но по закон той трябва да бъде парафиран и от чешкия президент евроскептик Вацлав Клаус.
В Германия договорът бе одобрен от двете камари на парламента, но президентът Хорст Кьолер отказа да го подпише, преди Федералният конституционен съд в Карлсруе да се произнесе по жалбата на депутати от Бундестага, настояващи договорът да бъде отхвърлен, тъй като подкопава суверенитета на страната. На 30 юни германският конституционен съд постанови, че договорът за реформи не противоречи на законите на страната, но поиска да бъдат внесени промени във вътрешното законодателство, преди документът да бъде окончателно ратифициран.
