Досиетата на комунистическите тайни служби

П�о �обно на нежелан подарък, който продължава да се получава, досиетата на шпионската машина на бившите източноевропейски диктатури продължават да излизат наяве 20 години след като техните създатели направиха всичко възможно, за да ги унищожат.

Понякога разкритията показват докъде може да се простира човешката глупост. Неотдавна от доклад на Щази - източногерманската тайна полиция - стана ясно, че агенти са наблюдавали феновете на Майкъл Джексън, за да докладват кой проявява прозападни наклонности.

Други разкрития имаха доста по-тежки последици. Така например обвиненията в сътрудничество с държавната тайна полиция принудиха архиепископа на Варшава Станислав Виелгус да подаде оставка в разгара на скандала през 2007 г.

Тайните полицейски служби в Източна Европа са ползвали хиляди агенти и информатори, за да следят живота на хората до най-малката подробност, да наблюдават за всякакви прояви на подривно поведение.

За онези, чийто живот е изложен на показ в досиетата, съществуването на тези документи може да се превърне в мъчителен спомен за времето на комунизма. Други виждат във възможността да прочетат досиетата си нещо пречистващо.

"Човек може да научи много за себе си", казва Уве Рихтер, специалист по връзки с обществеността в института "Роберт Хавеман", архив, който работи за съхраняването на досиетата на източногермански групи, които са били в опозиция по времето на комунистическия режим.

Един от известните случаи в тази сфера е на Вера Ленгфелд, активистка в Източна Германия и политик в днешна обединена Германия. Докато преглеждала досието си, тя установила, че собственият й съпруг е бил таен информатор и е донасял за нея.

Но както казва Йенс Планер-Фридрих, съветник към берлинската служба, отговаряща за съхранението на досиетата на Щази, много хора, които преглеждат досиетата си, рядко намират в тях чак такива потресаващи новини.

В действителност мнозина са шокирани, че се пазят толкова малко спомени за техния живот. Въпреки това и най-незначителните подробности може да бъдат изненадващи, допълва Планер-Фридрих, който е бил на 20 години по време на падането на Берлинската стена и който също прочел досието си.

"Много хора не могат да преглътнат всичко това", казва той и допълва, че самият е бил изумен от баналните неща, съдържащи се в досието му. Както и от лъжите, които откривал в него.

"Всичко това притеснява много хора. Те се питат как тайните агенти са научили толкова много подробности за тях", допълва Планер-Фридрих.

Досието си е прочел и Уве Рихтер. Той имал амбициите да стане актьор, но три пъти се провалял на приемните изпити за Държавната театрална академия.

Убеден, че това се е случило, защото няма талант, Рихтер се отказал от театралната кариера. Десетилетия по-късно той открил, четейки досието си, че се е провалил на приемните изпити само заради политическите си възгледи - за това, че се е надсмивал над държавата.

Мнозина други също се оказаха изправени пред подобно предизвикателство - да решат дали искат или не да надникнат в досиетата си, които са поддържани и актуализирани до последния момент от съществуването на комунистическия режим.

"Те работеха до последно", казва Щефан Воле, директор в берлинския музей за ГДР, документиращ живота в Източна Германия - бившата ГДР.

Воле, който е работил като историк в Източна Германия, прегледал досието си, но не намерил нищо вълнуващо в него. В много отношения си е истинско чудо, че някои от досиетата са били запазени до днес.

Защото, когато Щази си дава сметка, че режимът е на прага на колапса - източногерманците дори нахлуха в централата на тайната полиция - агентите започнали да пускат в машините за унищожаване на документи всяко листче хартия, което им попадало.

Когато тези машини се задръстили, офицерите на Щази започнали да късат листовете с ръце. И до днес служители на федералната служба, отговаряща за документите на Щази, работят по възстановяването на тези разкъсани досиета.

Всеобщо е мнението, че Германия притежава най-дълго работещата и най-изчерпателната система за достъп до досиетата.

Източногерманските граждани настояваха по време на разговорите за обединяването на двете Германии да има закони, които да регламентират достъпа до архивите на Щази, казва Воле, който е участвал в тези преговори.

Според германските закони документите се съхраняват в различни архиви, в които всеки може да поиска да се запознае с досието си. Историци и журналисти могат също да получат достъп до досиетата, които обикновено са редактирани, за да бъдат защитени някои подробности от по-частен характер в тях.

Но тъй като все още доста голям брой досиета трябва да бъдат възстановени - над 15 хил. по данни на германските федерални служби - локализирането на конкретен документ може да се окаже трудно. Може да минат две или три години, преди да бъде удовлетворена молбата на някой за достъп до досието му, казва Щефан Майер от федералната служба, отговаряща за документите на Щази.

Достъпът до досиетата на тайните полиции е с различен режим в другите източноевропейски страни. В Чехия той стана свободен през 2004 г. и така тя се превърна в първата страна в региона, която осигури най-свободния достъп до тези документи.

Но историкът Петер Блажек казва, че германските и полските архиви са доста по-добре организирани. Полските архиви може да са по-добре организирани, но полската система за достъп е относително нова.

Полша започна да разсекретява досиета едва през последните няколко години и то на части. Полските закони за достъп са същите като германските, но тъй като досиетата останаха неразсекретени дълго време, понякога се стига до политическа бъркотия, след като толкова дълго пазени тайни излязат изведнъж наяве.

Досиетата са още по-ревниво пазени в Унгария, където достъпът е ограничен, макар че се правят опити на първо място да се установят някои от тайните агенти и доносниците.

"Но любопитството относно документите не е отшумяло", казва Планер-Фридрих. Интересът се подхранва и от по-младото поколение, чиито представители искат да научат повече за досиетата или да изчистят опетнените имена на родителите си или на бабите и дядовците си, въпреки че достъпът до досиетата е ограничен за роднините.

"Ще има интерес към досиетата и през следващите 10, 20, 30 години", прогнозира Планер-Фридрих.