Българите и румънците в Германия не са "имигранти поради бедност"

И мигрантите от Румъния и България в Германия като цяло не се определят като имигранти поради бедност. Това сочат данни на Института за изследване на трудовия и професионалния пазар на Федералната агенция за заетостта, цитирани от ДПА.

Институтът публикува поредица данни през декември, припомня агенцията.

Към средата на 2013 г. в Германия са живели 368 хил. българи и румънци,

като нетната миграция се е равнявала на 70 хил. души. С отпадането на ограниченията се очаква броят им през 2014 г. да се повиши от 100 хил. до 180 хил.

Безработицата сред българите и румънците в средата на миналата година е била 7,4%, което е малко под средната за населението (7,7%) и близо два пъти под средното ниво на безработицата сред чужденците (15%).

Към социалната програма "Харц IV" (Hartz IV) са насочили 10% от българите и румънците, което е над средното за цялото население (7,5%), но много под средната стойност сред чужденците (15%), сочат още данните.

Социалните и икономически проблеми на българите и румънците се концентрират в няколко структурно слаби общини като Дуисбург, Дортмунд и Берлин. В тези градове до 75% от българите и румънците нито работят, нито получават социални помощи, според данните на института.

Данни на федералната статистическа служба "Дестатис", оповестени днес, пък показаха, че

населението на Германия се е увеличило миналата година благодарение на най-големия приток на имигранти от две десетилетия насам,

главно от ударени от кризата държави в Европа. Броят на хората, живеещи в Германия, е нараснал до 80,8 млн. души през 2013 г. спрямо 80,5 млн. през 2013 г. Това е третото увеличение в последните три години. "Отново високото ниво на нетна имиграция компенсира липсата на раждания", коментира "Дестатис" в комюнике. Без имиграцията населението е щяло да се свие с повече от 200 хил. души, отчита службата. Канцлерът Ангела Меркел определи бързо застаряващото население на Германия и ниската раждаемост като най-голямото дългосрочно предизвикателство пред страната и призна, че повече имигранти ще са от ключово значение за запазването на бурния темп на развитие на икономиката.

Междувременно, по повод дебатите в Германия и Великобритания за българските и румънските имигранти, френският вестник "Експрес" коментира, че

тонът се изостря.

Вестникът обяснява, че в Германия като причина за дебатите се сочат предстоящите след два месеца местни избори в провинция Бавария, където Християнсоциалният съюз - по-малката от двете десни партии в управляващата коалиция - се старае да спечели преднина пред конкурентите си.

Паниката във Великобритания пък се обяснява с шока от притока на поляци след 2004 г. и с натиска на общественото мнение, над две трети от което иска намаляване на броя мигранти в Обединеното кралство.

Масов наплив на работници от България и Румъния в Европа няма да има,

тъй като той вече се състоя, подчертава "Експрес", цитирайки доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2011 г., според който в чужбина работят над 3,5 млн. румънци.