Пресцентърът на финансовото министерство уточнява, че средствата са предвидени и за повишаване на сигурността на енергийните доставки и енергийната ефективност.
Този въпрос беше поставен през септември миналата година на среща на министър-председателя Бойко Борисов с председателя на ЕК Жозе Барозу и на 27 октомври ЕК реши до 2013 г. страната ни да получи общо 300 млн. евро допълнително по програмата за извеждане от експлоатация на старите блокове на АЕЦ "Козлодуй".
На днешното си заседание
Съветът на ЕС започна процедура за свръхдефицит срещу 24 държави-членки, сред които е и България.
Изключения са само Естония, Швеция и Люксембург.
Като основна причина финансовите министри от ЕС са откроили липсата на реформи най-вече на пенсионната система и на здравеопазването през 2009 г., които са довели до проблеми с публичните финанси.
На България се препоръчва да свие дефицита си с 0,75 процентни пункта до 2011 г., е съобщил вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.
"Българските граждани искат и са готови за реформите, особено на пенсионната система и в здравеопазването и твърдо подкрепят съкращаването на разходите на държавната администрация", е подчертал в Брюксел финансовият министър.
По-рано днес на среща на финансовите министри от Европейската народна партия (ЕНП) той е посочил, че в цяла Европа гражданите гласуват за десни партии, защото не искат парите им да се харчат безразборно.
Тази година бюджетната процедура за 2011 г. ще започне много по-рано, е казал още министър Симеон Дянков. Според него, това ще донесе повече сигурност и предвидимост както за домакинствата, така и за бизнеса и ще им помогне да направят по-прецизно разчетите си за следващата година.
Преди седмица Европейската комисия вече препоръча на България и на другите три страни да сведат най-късно до 2011 г. дефицита на консолидирания държавен бюджет под 3% от брутния вътрешен продукт "по надежден и устойчив начин".
Българските власти трябва да повишат ефективността на държавните разходи, като въведат изцяло планираните структурни реформи в областта на държавната администрация, здравеопазването, образованието и пенсионната система, бе подчертано в решението на ЕК, което сега е потвърдено от Съвета на икономическите и финансови министри (ЕКОФИН).
Процедурите за прекомерен дефицит се отнасят за страни, чийто бюджетен дефицит надвишава прага от 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), определен от Пакта за стабилност.
Но пактът до голяма степен се провали заради кризата, отбелязва АФП. Европейските страни искат да засилят регламентите му, като за целта е създадена работна група под председателството на европейския президент Херман ван Ромпой. Групата трябва да представи окончателните си предложения през октомври.
Министрите на финансите на страните от ЕС обявиха днес, че са близо до постигане на
споразумение с Европейския парламент по финансовата реформа,
като подкрепиха компромисните предложения на белгийското председателство.
На карта е заложено създаването на три европейски надзорни органа, контролиращи банките, застрахователите и пазарите, както и Европейският съвет за системен риск (ЕССР), включен в структурата на Европейската централна банка (ЕЦБ) и натоварен със задачата да следи за риск във финансовата система.
Европейският парламент влезе в спор с правителствата в ЕС, тъй като иска на новите органи да бъдат предоставени повече правомощия и те да имат превес над националните регулатори, давайки преки нарежданията на финансовите институции в страните, припомнят информационните агенции.
Великобритания оглавява противниковия лагер, настоявайки, например, властите на равнище ЕС да не могат да й нареждат да отпуска пари за спасяване на финансови институции.
В опит да преодолее разногласията Белгия предлага всяка страна членка да може да обжалва решение на европейски надзорен орган, ако прецени, че може да понесе финансовите разходи. Според белгийския текст една национална жалба може да бъде отхвърлена, ако останалите страни членки решат това да стане с обикновено мнозинство.
Австрийският министър на финансите Йозеф Прьол заяви днес пред журналисти, че "е дошло време да бъде взето решение" въпреки нежеланието на някои страни да сключат споразумение за нови европейски органи за надзор на банкирането, застрахователната дейност и пазарите.
По думите на германския министър на финансите Волфганг Шойбле се очаква такова споразумение да бъде постигнато най-късно до септември.
Също днес бе обявено, че
Естония преодолява и последното препятствие пред влизането си в еврозоната.
Финансовите министри от ЕС одобриха окончателния валутен курс между еврото и естонската крона.
Това решение разчиства пътя пред най-малката, най-северната и първата от трите балтийски страни към въвеждане на еврото от 1 януари 2011 г. Така Естония ще стане 17-ата членка на еврозоната.
Министрите на финансите се споразумяха кроната да се търгува при валутен курс от 15,6466 крони за едно евро - равнището, при което валутата е обвързана от създаването на еврото.
В момента единната европейска валута се търгува за 1,258 долара.
Последвайте ни
