"Файненшъл таймс": Германия действа, за да парира руските планове на Балканите

Г ермания засилва ангажимента си на Балканите на фона на безпокойството, че Русия цели да се наложи отново в Югоизточна Европа, пише британският вестник „Файненшъл таймс“.

Германският президент Йоахим Гаук посети Словения тази седмица, което е показателно за решителността на Берлин да реагира на притесненията за нарастващо руско влияние в региона.

За разлика от руския президент Владимир Путин, който отдели голяма част от неотдавнашното си посещение в Сърбия на военен парад, бившият протестантски пастор посети център за професионално обучение, манастир и авиозавод, отбелязва британският ежедневник.

„Посещение от най-високопоставения германски представител показва нашия ангажимент към региона“, казва Родерих Кизеветер, член на комисията по външни работи към германския парламент. „Трябва да правим повече такива визити. Трябва да изпращаме и повече експерти (които да помагат за икономическата и политическата трансформация... Трябва да отговорим. Русия настъпва в региона като конкуренция“.

Украинската криза поражда опасения в западните столици, че

Русия иска да наложи волята си над други страни в Източна Европа,

включително на Балканите, коментира „Файненшъл таймс“. Германският канцлер Ангела Меркел изказа тези опасения по време на пътуването си до Австралия за срещата на върха на Г-20. Тя посочи, че не иска да се връщат дните, когато Москва можеше да диктува решения в други източноевропейски столици. „Не става въпрос само за Украйна, а и за Грузия. Ако се разпростре още, ще трябва ли да се притесняваме за Сърбия, за Западните Балкани?“, каза канцлерът. И даде да се разбере, че Германия ще реагира, коментирайки, че „това по никакъв начин не съвпада с нашите ценности“.

Берлин се страхува, че Путин, който веднъж определи падането на СССР като „най-голямата геополитическа катастрофа на XX в.“, се е фокусирал върху страни отвъд Украйна, които са политически и икономически уязвими, като бившите югославски републики. В този регион Словения и Хърватия вече са членки на ЕС, но другите още „се борят да се присъединят към клуба“.

Германия се притеснява, че

дори страни членки на ЕС са уязвими – особено тези с исторически и икономически връзки (с Русия) като България.

Други цели на Москва са държави, силно зависими от руския газ, включително Словакия и Унгария и такива със значително руско малцинство като Естония и Латвия.

Сърбия може да се окаже особено податлива на Москва заради негодуванието от войните в бивша Югославия. Белград отказва да приеме загубата на  Косово и докато повечето страни от ЕС признават независимостта на му, но Русия подкрепя отказа на Белград да го стори, посочи „Файненшъл таймс“.

Премиерът Александър Вучич се стреми към членство в ЕС, а националистите настояват, че той не трябва никога да се огъва пред натиска на Брюксел за признаването на Косово.

От друга страна Русия отдавна вижда в Сърбия своя по-малък брат в културно отношение и развива двустранните икономически връзки. Глобалната финансова криза също създаде възможности за руски финансови сделки, като намали търговията в ЕС, инвестициите и увеличи безработицата.

„Русия разработва стратегия за всички тези страни. Дори когато няма военен план, има медийни кампании, финансиране и корупция“, казва Щефан Майстер от Германския съвет за международни отношения.

Германският канцлер Ангела Меркел избра да отвърнем с дипломатическа инициатива, която включва и организираната през август в Берлин конференция за Западните Балкани на стотната годишнина от Първата световна война. Ще има и още визити като тази на Гаук в Словения, прогнозира  изданието.

Родерих Кизеветер смята, че Германия трябва да отчете и положителни промени като избирането на новия румънски президент Клаус Йоханис, „който заслужава подкрепа“, отбелязва „Файненшъл таймс“.