Барак Обама залита към изолационизъм

Е�о �опейците приветстваха Барак Обама на всяка стъпка по пътя му към Белия дом.

Те се прехласнаха пред красноречието на кандидата за президент, когато той произнесе в Берлин реч, в която говореше за "бремето на глобалното гражданство" и обеща да "промени света".

Като момче той е живял в Индонезия, на младини е пътувал в Пакистан и Африка и произхожда от семейство, което "прилича на ООН", както самият обича да се шегува.

После през първата си година след като встъпи в длъжност, той осъществи 10 задгранични визити в 21 страни, с което стана президентът на САЩ, пътувал най-много през първите си 12 месеца.

Така че за европейците беше тежък удар, когато миналата седмица Обама реши да не си прави труда да ходи до Мадрид за срещата на върха на ЕС през май.

Това особено вгорчи настроението на испанския министър-председател Хосе Луис Сапатеро, който, подобно на американския президент, залагаше в кампанията си на съпротивата срещу войната в Ирак.

Американски служители споделиха, че не са били впечатлени от

караниците между европейците кой да седне до Обама на вечерята

на срещата на върха и дори кой да бъде първият лидер, който да се ръкува с човека, когото Опра Уинфри помаза като "избраника" в Айова през 2008 г.

Вероятно самият Обама е бил леко раздразнен от новия навик на Никола Саркози да му се подиграва.

"Обама е на власт от една година, а вече загуби три важни вота - каза френският президент миналата седмица. -

Колкото до мен, аз спечелих два парламентарни вота и европейските избори. Какво може да се каже, че съм загубил?".

Неудобното положение, в което изпаднаха европейските елити, показва, че вероятно той просто не ги харесва.

Фактът, че Хилари Клинтън, държавният секретар на Обама, сметна за необходимо да изтъкне, че "европейската сигурност продължава да бъде основен елемент от външната политика и сигурността на САЩ", говори много.

Няма кой знае какви признаци, че Обама изпитва същата вяра в трансатлантическия съюз, каквато хранеше например президентът Джордж У. Буш.

Във Вашингтон предизвикващите голяма врява "специални отношения" - израз, който според екипа на Обама разкрива британски комплекс за малоценност и

досадно желание за обгрижване, -

никога не са били по-малко специални. Това донякъде е така, защото правителството на Обама смята Гордън Браун за толкова неприятен, че контактите с "Даунинг стрийт" буквално са замрели.

Все още обаче няма признаци, че ако Дейвид Камерън стане министър-председател, той ще бъде посрещнат с червен килим.

Един от превъзнесените образи, в които се представяше Обама, беше на "тихоокеанския президент", обърнал поглед на Запад, от родните си Хаваи към Китай, Индия и Япония, а не на Изток, към традиционните съюзници на Америка.

Сякаш Обама е приел доста омразното разбиране на Доналд Ръмсфелд за "стара Европа" и го е разширил.

Чехия и Полша бяха уведомени в среднощни телефонни разговори, че отпадат плановете за обекти за противоракетна отбрана на тяхна територия.

Американски служители от средните йерархични нива често изготвят планове и документи за Хелманд, в които се пренебрегва фактът, че от 2006 г. там воюват и умират британски войници.

Външната политика на Обама понякога изглежда не много по-различна от схващането

"Светът - това съм аз"

Ограниченостите на неговата свръхестествена личност от гледна точка на резултатите стават очевидни и в чужбина, и у дома.

Миналата седмица отношенията с Китай претърпяха нов спад, след като Обама реши да продаде на Тайван оръжия за 6,4 млрд. долара и да се срещне с Далай лама.

След поклоните в Китай през ноември м.г., когато избегна да обсъжда човешките права и направи едно унизително безрезултатно пътуване, Обама реши да действа твърдо - въпреки че не е ясно с каква цел.

"Протегнатата ръка", която Обама предложи на Иран, беше посрещната с почти безразличен отказ.

Както се изрази Саркози: "Какво постигнаха за международната общност тези предложения за диалог? Нищо освен още обогатен уран и още центрофуги."

В Близкия изток Обама става все по-непопулярен както сред израелците, така и сред арабите, а изгледите за съдържателни мирни преговори са мрачни.

Призивите към НАТО за още войници, които да обучават афганистанските сили за сигурност, до голяма степен не получиха отговор.

Изведнъж САЩ вече не са страната, без която никой не може

Въпреки всичките си приказки за протягане на ръка към света и извиненията си от името на Америка, Обама не е постигнал кой знае какво.

Той е харесван, но не и уважаван. А все повече се засилват съмненията дали има необходимия кураж или вътрешнополитически възможности.

Обама установява, че външната политика не е само приказки и готовност за подобряване на отношенията.

Светът, от своя страна, осъзнава, че човекът, когото той приветства като един от своите, залита към изолационизъм.