Когато погледнем назад към бурната първа година на президента Барак Обама, от значение са три въпроса. Какво научихме за него? Какво научи той за своя пост? И доколко от първата година може да се съди какво ще бъде президентството му?
В много отношения като президент Обама действа така, както се представяше по време на предизборната кампания.
Той е последователен,
разсъдлив, ерудиран
и необикновено съсредоточен.
За "Обама без драма", както го наричат, не са присъщи гневните изблици, емоционалността от какъвто и да е вид или прибързаните решения.
Много хора предпочитат неговия стил на ръководство, въпреки че той ограничава неговата ефективност във времена на кризи за нацията и му пречи да прилага популистка тактика, която би му помогнала в политически план.
Обама се доверява на своите
инстинкти и ги следва, дори когато
плаща политическа цена
за това.
Формулирането на ясен подход към Афганистан му отне месеци и колкото повече критики понасяше за продължителността на своя преглед на политиката, толкова по-решен изглеждаше да изясни всичко до най-малката подробност, преди да обяви плановете си.
Вземането на решение за Афганистан ни показа и нещо друго. Въпреки репутацията си на политически либерал Обама обикновено внимава да не допуска грешки и е склонен към компромиси, когато е необходимо.
Той не е революционер
- за разочарование на лявото крило на Демократическата партия, което сега разбира това. Президентът прави компромиси, като се започне от Гуантанамо и се стигне до здравеопазването, независимо дали неговата партийна база е доволна или не.
Като всеки нов президент Обама е принуден да приеме неприятните реалности на Овалния кабинет.
Възвишените му изказвания по
време на кампанията предполагаха лесни решения на сложни проблеми. Неговите
първи 12 месеца му показаха колко трудни за решаване са тези проблеми
Икономика с размера на американската не реагира бързо - дори на амбициозен законопроект за стимулиране от 800 млрд. долара.
Пред погледа на Обама нивото на безработицата, което е бавно променящ се показател, се покачва, а не спада.
Кандидатът на "надеждата" и "промяната" очакваше, че жестовете му на приятелство ще укротят враждебно настроените световни лидери.
Вместо това той дори не можа да осигури домакинството на Олимпийските игри за Чикаго - града, където живее.
Нобеловата награда за мир му донесе повече подигравки отколкото похвали.
Обама вярваше, че у дома може да постави началото на нова ера на сътрудничество между двете партии.
Всъщност той още повече
поляризира американските избиратели,
а популярността му спадна от 70%през януари миналата година до 40% днес.
Президентът си спечели славата на човек, който прави големи бюджетни разходи, налага големи данъци и натрупва голям държавен дълг - негативен образ, който вероятно ще продължи да тегне над него и партията му още известно време.
Републиканците отново са във възход и вероятно ще се представят добре на частичните избори през ноември.
Неотдавнашният опит за
атентат в пътнически самолет, който за малко не успя, беше изненадващ удар за
Обама. Той се надяваше да се съсредоточи повече върху вътрешната политика, но
на Коледа бе принуден да си припомни, че
терористите никога не почиват
Една година е малко време, но това е една-четвърт от президентския мандат.
Първата година обикновено е най-продуктивният период, а Обама има забележително предимство, тъй като демократите уверено контролират Конгреса с достатъчно мнозинство в Камарата на представителите и 60 твърди места в Сената, които им осигуряват защита от обструкции.
Много от законопроектите на Обама са толкова противоречиви, че той се нуждае от всеки наличен глас.
