Анкара: София заплашва евентуалното ни членство в ЕС

София се готви официално да поиска от Анкара обезщетение от 10 млрд. долара. То е за имотите на бежанците от Тракия, изселили се от Турция в България след 1913 г., съобщават медиите в южната ни съседка.

Турските медии се позовават на изявление за българския печат, направено от министъра без портфейл Божидар Димитров, отговарящ за българите в чужбина.

След публикациите реагира и турският външен министър Ахмет Давутоглу, а от българското правителство посочиха, че изявлението на министъра е част от политиката на Министерския съвет и че по спора между двете страни работи българско-турска междуправителствена работна група на техническо равнище.

Според телевизионния канал НТВ Димитров е дал сигнал, че ако това обезщетение не бъде платено, България ще създаде пречки за членството на Турция в ЕС.

Телевизията цитира българския министър, който е посочил, че въпросът за обезщетението е залегнал в доклада на Европейската комисия за напредъка на Турция за 2008 г.

Медията обръща внимание на думите му, че решението на този проблем е неотменно

предварително условие за членството на Турция в ЕС

Димитров е посочил, че във връзка с искането на обезщетение се проучват документи от държавните архиви, съобщават турските медии.

Те отбелязват, че министърът без портфейл е заявил, че въпросът за обезщетението фигурира в подписания през 1925 г. Анкарски (наричан и Ангорски) договор между България и Турция, който още е в сила.

Според НТВ въпросът за исканото обезщетение ще бъде поставен по време на планираното официално посещение на българския премиер Бойко Борисов в Турция към края на месеца.

Телевизията припомня, че Анкарският договор обхваща изселвания и от двете страни в периода между Руско-турската война от 1978 г. и 1925 г.

Отговорни представители на тракийските дружества в България се позовават на член от допълнителния протокол към договора и искат от името на наследниците на тракийските бежанци обезщетения от Турция.

НТВ изтъква, че

договорът се отнася не само за имотите на българите, изселили се от Турция

в България, но и за имотите на турци, принудени да се изселят от България в Турция през същия период.

Телевизионният канал се позовава на изследвания, според които през разглеждания период от време близо 2 млн. турци са се изселили от България в Турция, оставяйки в у нас цялото се имущество.

Допълнителният протокол към Анкарския договор предвижда, че недвижимите имоти, останали в границите на всяка една от двете държави, стават собственост на съответната държава, отбелязва телевизията.

След публикациите в турските медии реагира и турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу.

"Турция иска да има отношения на много близко сътрудничество и пълна интеграция с всичките си съседи, а отношенията между Турция и България след Студената война се развиха толкова добре, че са като модел в района," заяви министърът.

По думите му това сътрудничество е във взаимен интерес на двете страни и е много добър пример на Балканите. Отношенията между двете държави дори и в период на кризи са били стабилни, добави той.

Темата влезе и във фокуса на EUObserver.com, влиятелно онлайн издание, което пише по европейски въпроси.

България заплашва да блокира молбата на Турция за присъединяване към ЕС, ако тя не плати милиарди евро обезщетения за изселени хора по времето на Османската империя, пише сайтът.

Българският министър без портфейл Божидар Димитров, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, обяви искането пред в. "24 часа" и определи сумата от 20 млрд. долара (14 млрд. евро) за уреждане на въпроса, посочва EUObserver.

Едно от трите условия за пълно членство на Турция в ЕС е да се реши проблемът с имотите на тракийските бежанци, каза той.

През 1913 г. Османската империя изгони стотици хиляди етнически българи от земите на Запад от Босфора. Правата на изселниците бяха признати с договор от 1925 г., но споразумението не бе изпълнено, изтъква България.

Веселин Нинов от правителствената информационна служба казва пред EUObserver, че изявлението на министър Димитров е част от правителствената политика и че по спора работи българско-турска междуправителствена работна група на техническо равнище.

Той обаче споменава различна сума - от 10 до 12 млрд. долара, и заявява, че

проблемът е повече исторически, отколкото политически

На въпроса на EUObserver дали България е готова да наложи вето над напредъка на преговорите ЕС-Турция, Нинов отговаря: "Има такава възможност. Това обаче е само едно от многото други условия за подкрепа на България за членство на Турция. Има и въпроси, свързани с енергетиката и проектите за управление на водите".

Анкара започна преговори за присъединяване към ЕС през 2005 г. Досега е отворила 12 от 35 преговорни глави.

Сред основните пречки за членството на Турция в съюза изданието посочва ситуацията в Северен Кипър, както и недостатъчното зачитане на човешките права.

Франция и Германия се противопоставят на евентуалното членство поради по-широки политически причини.

Божидар Димитров обяви, че България ще предяви претенции за 20 млрд. долара към Турция,  писа вчера "24 часа".

Парите са обезщетение за имотите на българите - бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия, и натрупани лихви и пропуснати ползи от 1913 г. до сега.

Според Ангорския договор от 1925 г. Турция признава имуществените права на българските изселници, при положение че те няма да се връщат по земите си.

Решаването на проблема с имотите на тракийските бежанци е едно от трите условия за приемането на Турция в ЕС, цитира думите на Димитров "24 часа".

Вече е била поискана справка за издирените документи. От Държавна агенция "Архиви" са издадени 2306 заверени копия от документи, свидетелстващи собственост.

За 921 искания не са намерени данни, а по 220 гражданите не са си потърсили удостоверенията.

На база на тези документи правителството изчислява обезщетението.

В документ на нашето МВнР от 1983 г. се посочва, че става въпрос за 10 млрд. долара

Последните изчисления обаче са за двойно по-голяма сума. "20 млрд. долара са напълно по силите на Турция. Тя е 16-ата икономика в света. А влизането в ЕС ще й спести от мита и акцизи много повече", смята Димитров.