Ие екциозните
болести са 10% от всички болести в Европа
и продължават да предизвикват сериозни
проблеми, докато ние оставаме уязвими
спрямо бъдещи глобални заплахи.
Това
изтъкна днес Фолкер тер Мойлен, председател
на Панела за биологични науки на Научния
съвет на европейските академии (EASAC),
във връзка с новия му доклад за
инфекциозните болести в Европа, който
съвпада и с днешния Световен ден на
здравето.
По
думите на експерта за решаването на
тези проблеми Eвропа трябва да създаде
нови ефективни партньорства с участието
на представители на науката, индустрията
и политиците.
Докладът
предлага продължение на серията
инициативи по разработване на политики
за преодоляване на предизвикателствата,
свързани с инфекциозните болести, които
да бъдат приети от ЕС.
EASAC
е създаден от академиите на науките на
страните членки на ЕС, за да предлага
стойностни и независими научни становища
и препоръки за институциите на ЕС.
Част
от настоящите и бъдещи проблеми, описани
в доклада са:
- Нарасналата
резистентност към антимикробните
лекарства. Около 400 хил. пациенти в Европа
годишно страдат от инфекции, предизвикани
от бактерии, устойчиви на множество
антибиотици. Глобалният проблем за
нарастващата резистентност към
лекарствата е акцент на Световния ден
на здравето тази година.
- Нововъзникващи
рискове. Някои европейски страни, сред
които Гърция, Румъния и Унгария, съобщиха
за поява на разпространявания чрез
комарите западно-нилски вирус, който
има потенциално смъртоносно действие.
Вирусът се предава, когато насекомото
ухапе заразена птица и след това човек.
С
повишаване на температурата вследствие
на климатичните промени, се увеличава
и риска от разпространяване на западно-нилската треска към Европа,
както и на други болести, ограничени в
по-топлите региони.
- Друг
проблем е събуждането на огнища на
инфекции, които не се смятат за проблем
в отделни части на Европа. Туберкулозата
е пример за този феномен.
- Глобализацията
и нарасналия брой на пътуванията.
Микробите не признават граници, а в
Европа са разположени десет от
най-посещаваните градове в света.
Разпространението
на една болест на цял континент преди
е отнемало седмици или месеци, днес това
може да стане за период от време колкото
за един полет до нова дестинация.
- Заплахата от биотероризъм. Независимо,
че засега тя представлява по-скоро
потенциална, отколкото реална заплаха,
без координирана, обща за цяла Европа
система за наблюдение, която да може да
установява нови и неочаквани патогени,
една биотерористична атака би могла да
остане неоткрита до момента, в който
причинената от нея епидемия сериозно
е напреднала.
Борбата
с инфекциозните болести не може да се
води само на местно ниво. Поради това
на ЕС се отрежда съществена роля и в
тази връзка докладът дава поредица от
препоръки за разработване на съответните
политики.
Обединява ги необходимостта
от генериране и използване на новите
научни знания и Научният съвет на
европейските академии е определил
приоритетите си в няколко области.
Докладът
предлага голямо разнообразие от
специфични мерки
В областта на
общественото здравеопазване, например,
предложенията включват въвеждането на
нови методологии за откриване на нови
патогени, мониторинг на високорисковите
групи от населението и по-добра координация
между хуманната и ветеринарната медицина.
Докладът
препоръчва, в подкрепа на изследванията
на инфекциозните болести, да се
рационализира връзката между нормативната
база за клинични изследвания, създаването
на по-здрави връзки между отделните
дисциплини и осигуряване на повече
възможности за обучение в тези области
от микробиологията, които досега са
били относително пренебрегвани.
По
отношение формирането на политиките,
експертите препоръчват на ЕС да поеме
по-голяма отговорност за действията,
които произтичат от получената информация
за резултатите от наблюдение на заразните
болести и да хармонизира имунизационните
си стратегии.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
