Това изтъкна днес Фолкер тер Мойлен, председател на Панела за биологични науки на Научния съвет на европейските академии (EASAC), във връзка с новия му доклад за инфекциозните болести в Европа, който съвпада и с днешния Световен ден на здравето.
По думите на експерта за решаването на тези проблеми Eвропа трябва да създаде нови ефективни партньорства с участието на представители на науката, индустрията и политиците.
Докладът предлага продължение на серията инициативи по разработване на политики за преодоляване на предизвикателствата, свързани с инфекциозните болести, които да бъдат приети от ЕС.
EASAC е създаден от академиите на науките на страните членки на ЕС, за да предлага стойностни и независими научни становища и препоръки за институциите на ЕС.
Част от настоящите и бъдещи проблеми, описани в доклада са:
- Нарасналата резистентност към антимикробните лекарства. Около 400 хил. пациенти в Европа годишно страдат от инфекции, предизвикани от бактерии, устойчиви на множество антибиотици. Глобалният проблем за нарастващата резистентност към лекарствата е акцент на Световния ден на здравето тази година.
- Нововъзникващи рискове. Някои европейски страни, сред които Гърция, Румъния и Унгария, съобщиха за поява на разпространявания чрез комарите западно-нилски вирус, който има потенциално смъртоносно действие. Вирусът се предава, когато насекомото ухапе заразена птица и след това човек.
С повишаване на температурата вследствие на климатичните промени, се увеличава и риска от разпространяване на западно-нилската треска към Европа, както и на други болести, ограничени в по-топлите региони.
- Друг проблем е събуждането на огнища на инфекции, които не се смятат за проблем в отделни части на Европа. Туберкулозата е пример за този феномен.
- Глобализацията и нарасналия брой на пътуванията. Микробите не признават граници, а в Европа са разположени десет от най-посещаваните градове в света.
Разпространението на една болест на цял континент преди е отнемало седмици или месеци, днес това може да стане за период от време колкото за един полет до нова дестинация.
- Заплахата от биотероризъм. Независимо, че засега тя представлява по-скоро потенциална, отколкото реална заплаха, без координирана, обща за цяла Европа система за наблюдение, която да може да установява нови и неочаквани патогени, една биотерористична атака би могла да остане неоткрита до момента, в който причинената от нея епидемия сериозно е напреднала.
Борбата с инфекциозните болести не може да се води само на местно ниво. Поради това на ЕС се отрежда съществена роля и в тази връзка докладът дава поредица от препоръки за разработване на съответните политики.
Обединява ги необходимостта от генериране и използване на новите научни знания и Научният съвет на европейските академии е определил приоритетите си в няколко области.
Докладът предлага голямо разнообразие от специфични мерки
В областта на общественото здравеопазване, например, предложенията включват въвеждането на нови методологии за откриване на нови патогени, мониторинг на високорисковите групи от населението и по-добра координация между хуманната и ветеринарната медицина.
Докладът препоръчва, в подкрепа на изследванията на инфекциозните болести, да се рационализира връзката между нормативната база за клинични изследвания, създаването на по-здрави връзки между отделните дисциплини и осигуряване на повече възможности за обучение в тези области от микробиологията, които досега са били относително пренебрегвани.
По отношение формирането на политиките, експертите препоръчват на ЕС да поеме по-голяма отговорност за действията, които произтичат от получената информация за резултатите от наблюдение на заразните болести и да хармонизира имунизационните си стратегии.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
