Есента на седморката от най-богатите и на Запада

С ъбрани в японския курортен град Исе-Шима седмината най-могъщи мъже и жена в западния свят се усмихват дружелюбно, гледат в обективите на фотоапаратите и далеч не изглеждат просто като неформално световно правителство.

Днес приключва срещата на Г7 - групата на седемте най-развити индустриални страни - Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония. В Исе-Шима е и представителството на ЕС.

Г7 се събира на най-високо равнище веднъж годишно,

за да установи глобалните приоритети и да търси общ подход към ключови проблеми. 

Proud to represent with @eucopresident and Europe's leaders #EU's global ambitions. #G7 #IseShima, a great success. pic.twitter.com/3fmNeGzqsj

— Jean-Claude Juncker (@JunckerEU) May 27, 2016

Посланието сега ще звучи така: Гледайте, Западът може да изглежда стар и уморен, но все още е пъргав и способен да действа, коментира Михаел Зауга от списание "Шпигел" (Spiegel).

Красивите картинки, които в близките дни ще обиколят света, имат само един

недостатък: Tе не съответстват на действителността.

Може би клубът Голямата седморка не е бил в толкова лошо състояние от дните на основаването му: преди 40 г. това направиха федералният канцлер Хелмут Шмид и президентът Валери Жискар д'Естен.

В САЩ към президентския пост се стреми демагогът-грубиянин Доналд Тръмп,

който иска да изолира страната си в икономически план и заплашва да разпусне НАТО, пише "Шпигел". През есента на следващата година властта във Франция може да бъде завоювана от лидерката на Националния фронт Марин льо Пен, която иска да се върне назад – в началото на 50-те години на миналия век – когато съществуваше „Европа на националните държави“. А в Германия на канцлера Ангела Меркел й се налага да изслушва упреците за това, че нейната либерална политика по отношение на бежанците способства за развитието на тези авторитарни сили, които днес определят политическата атмосфера в Европа – от Полша до Австрия.

Навсякъде „вилнее“ недоволство и то е подхранвано от факта, че икономиката на страните от седморката така и не се възстанови напълно след тежката финансова криза, разразила се преди 8 години. 

Едновременно с това растат държавните дългове

– на фона на това, че промишлено развитите страни не съумяват да намерят достатъчно инвестиционни възможности за потоците от капитал, които продължават „да се лутат“ по света. Икономистите говорят за „светска стагнация“ и виждат в нея политически аналог в този странен копнеж по силен мъж (или жена), от който изглеждаше, че Западът окончателно се е избавил преди няколко десетилетия.

Демократичните държави на Запад

все още представляват най-желаната дестинация за големи групи от световното население.

Те все още са достатъчно силни, за да се справят с проблемите, които подхранват гняв в техните граждани. А тези проблеми са:

- растящата разлика между бедни и богати;

-„изтощението“ на демокрацията под влияние на групировките, свързани с общи интереси;

- засилващото се чувство в избирателите, че те не са достатъчно защитени от рисковете на глобализацията.

Ако работите тръгнат на лошо, тази среща на върха може да влезе в историята като среща, на която страните от Голямата седморка са започнали процес на лишаването на Запада от неговата „западност“.