Бъдещият премиер на Белгия Елио ди Рупо, председател на
партията на валонските социалисти франкофони, е потомък на
италиански емигранти, започнал живота си в крайна бедност.
От дете, отгледано в мизерия, той израства до политик, успял да договори изхода от най-тежката политическа криза в историята на държавата.
Ди Рупо се ражда на 18 юли 1951 г. в Морланвелц, Югозападна Белгия. Година по-късно баща му умира, ударен от самосвал, докато отивал пеш на пазар.
Семейството пристигнало в Белгия с един картонен куфар, за да търси работа в мините в белгийския юг. Новата им къща била колиба в чертите на рудника, където бащата намерил работа.
Ди Рупо разказва, че за неговите родители най-големият шок бил черният цвят на всепоглъщащата въглищна пепел около новия им дом, захлупен от почти винаги тъмносивото небе.
В Италия фамилията живеела на хълм край Абруцо, окъпан в слънце, от който околностите се виждали докъдето поглед стига.
Семейството имало осем деца, но заради крайния недоимък и след смъртта на бащата, майката била принудена да даде три от тях в сиропиталище.
Бъдещият политик си спомня, че майка му изкарвала по 300 белгийски франка месечно и не вкусила месо в продължение на 15-ина години, само и само да изхрани децата си.
"Не мога да кажа, че не съм имал щастливо детство, нищо не ми е липсвало чак толкова, но след смъртта на татко нещо в мен засече; когато бях 12-13-годишен
се наложи да повтарям един клас три години",
спомня си Ди Рупо.
Изпитанията пред него обаче предстоели.
Той завършил химия в университета в Монс, специализирал в Лийдс, присъединил се към социалистическата партия, а през 1996 г., когато в Белгия се вихрел скандалът с извращенията на педофила Марк Дютру, самият
Ди Рупо бил обвинен в педофилия.
Свидетел на обвинението бил проституиращ младеж, който твърдял, че Ди Рупо се възползвал от него, докато бил още непълнолетен.
Последвало дело, в което името на Ди Рупо било изчистено, но покрай тези обстоятелства той трябвало да отговори публично на обвиненията, че е гей. "Да, и какво?", пита Ди Рупо.
Той разказва, че в периода преди делото е бил на крачка от самоубийството. По-рано през годините Ди Рупо е имал дългогодишна връзка с жена, но се разделили.
Три години по-късно Ди Рупо оглавил франкофонската социалистическа партия.
Сега той ще е 40-ият министър-председател на Белгия и ще оглави
"правителството на папийонката",
както вече го нарекоха местните медии.
Тази закачка е свързана с характерния му стил - почти винаги с червена папийонка и чисто бяла риза.
Той владее френски, английски и италиански, но се справя трудно с холандския.
В Белгия двуезичното обучение в училище е задължително, а дори продавачите в магазините са длъжни да говорят поне три езика, включително английски.
Езиковите умения на бъдещия премиер дават повод за спорове дали е редно министър-председател да
не говори добре езика на най-многобройната етническа общност в страната.
Според фламандците Ди Рупо говори "лего-език", когато се изразява на холандски - т.е. използва отделни думи, които обаче слушателят трябва сам да сглоби, за да разбере смисъла.
Холандският е усилие, което си заслужава да положа, каза той в навечерието на поемането на новия си пост.
Отгледан от италианска католичка, Елио ди Рупо описва себе си като атеист, рационалист и свободен масон.
