Е вропейският съюз няма намерение да променя рамката за преговори за Северна Македония, а напредъкът на страната към членство остава пряко свързан с прилагането на конституционните промени.
Това заяви френският посланик в Скопие Кристоф Льо Риголе в интервю за Радио „Свободна Европа“ на македонски език:
„Има едно нещо, а именно рамката за преговори, приета през 2022 г., в която се предвижда приемането на конституционните изменения.
Няма да има предоговаряне на преговорната рамка за РС Македония
Казахме го, повторихме го и ще го повторим, че рамката за преговори няма да се промени, защото я имаме, тя е приета от всички и днес в тази рамка трябва да се реализира процесът на европейска интеграция на Северна Македония и той преминава през приемането на конституционната рамка. Това е първото нещо.
Второто нещо е диалогът между Северна Македония и България и тук трябва да е много ясно, защото идеята не е да се започне двустранен диалог за предоговаряне на компромиса от 2022 г. или нещо друго. Това са две различни неща.
Европейският компромис е европейски документ, а не двустранен македоно-български документ. А това означава, че ние във Франция вярваме, и мисля, че това е така и с голяма част от нашите европейски партньори, че в настоящия контекст би било важно да се установи подобрение в двустранните отношения между Северна Македония и България, защото през последните месеци и години имаше пропуснати възможности и мисля, че е важно да се възстанови доверието.
Премиерът на РСМ настоява за разговори с България за промяна на преговорната рамка
Не става въпрос да се каже, че ще трябва да се срещнете и да говорите за компромиса от 2022 г. Не, защото Северна Македония и България са съседни страни, които могат да осъществят много взаимно сътрудничество, обмен. А подписването на споразумението за изграждането на трансграничния тунел за участъка от Коридор 8 след Крива Паланка е добър пример за това какво може да се направи конкретно в областта на сътрудничеството между двете страни. Казвали сме го и често го казваме, че сме французи, но повтарям, че това е така и с други държави-членки, че сме готови на европейско ниво да помогнем за намирането на решение и за излизане от безизходицата относно конституционните промени, но затова е необходимо да се установи минимално доверие между София и Скопие“.
Припомняме, че на 29 март премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски се закани да чака десетилетия и че правителството му "няма да извърши конституционни промени, които пряко засягат македонската идентичност".
През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция като държавотворен народ, наред с македонците, сърбите, албанците, ромите, власите и босненците. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
ЕС с категорична позиция за българите в РС Македония
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България и да има претенции към български територии. Протоколът също така предвижда противодействие на езика на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите тайните служби от времето на комунистическа Югославия.
