О стават само две години за постигане на целта за постепенно премахване на руския газ до 2027 г. и ЕС трябва да забърза усилията си, предаде независима аналитична организация Ember, която се фокусира върху енергийния преход и намаляването на зависимостта от изкопаеми горива.
Еmber състави доклад, анализиращ данните за вноса на природен газ в ЕС, като съпоставя последните развития с ангажимента за прекратяване на зависимостта от руски газ – ключова цел на Европейската комисия и полското председателство на Съвета на ЕС. Анализът също така разглежда връзката между разширяването на газовата инфраструктура в ЕС и целите за енергийна сигурност и достъпност, подчертавайки рисковете, свързани с разчитането на скъп и нестабилен вносен изкопаем газ.
Намаляването на газовата зависимост на ЕС ще донесе сигурност и икономически ползи
Постепенното прекратяване на зависимостта от руския газ и дългосрочното намаляване на употребата на изкопаеми горива могат да помогнат на ЕС да приведе енергийната си политика в съответствие с по-широките икономически, климатични и сигурностни приоритети.
Прекратяването на зависимостта от руски газ остава основен приоритет както за Европейската комисия, така и за полското председателство на Съвета на ЕС. Въпреки това, все още няма публикуван план за постепенното му спиране. Докато ЕС чака изготвянето на такава пътна карта, анализът на Ember показва, че вносът на руски газ в ЕС всъщност се увеличава, като по този начин индиректно финансира войната на Русия в Украйна. Това се случва въпреки наличието на леснодостъпни алтернативни източници дори за страни, които се противопоставят на прекратяването на вноса на руски газ, като Унгария и Словакия.
В същото време страните членки на ЕС продължават да инвестират значителни средства в газова инфраструктура, въпреки спадащото търсене. До 2030 г. значителна част от този капацитет може да остане неизползван, отклонявайки финансови ресурси от стратегически инвестиции в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. ЕС трябва да се отдалечи от скъпия и нестабилен изкопаем газ, за да постигне собствените си цели в сферата на енергийната сигурност, икономиката и климата, като започне с ясен план за постепенното прекратяване на зависимостта от руския газ.
Ключови изводи
- Вносът на руски газ се е увеличил с 18% през 2024 г., въпреки плана за постепенно прекратяване до 2027 г.
Общото търсене на газ в ЕС остана непроменено през 2024 г., но вносът на руски газ се повиши с 18% (от 38 на 45 милиарда кубични метра), основно заради нарастващия внос в Италия (+4 млрд. куб. м), Чехия (+2 млрд. куб. м) и Франция (+1,7 млрд. куб. м). Тази тенденция продължава и през 2025 г., което може да застраши поставената цел за пълното прекратяване на вноса на руски газ през 2027 г.
- Цените на газа се повишиха с 59% през 2024 г., а нестабилността на доставките е на рекордно високо ниво
В началото на 2025 г. европейският бенчмарк за цените на газа (TTF) е приблизително два пъти по-висок от нивата си преди енергийната криза. Само през 2024 г. той се е повишил с 59%, от 30 на 48 EUR/MWh, което доведе до значително увеличение на цените на електроенергията. Европейската индустрия сега плаща двойно повече за енергия в сравнение със САЩ и Китай. Нестабилността на доставките също е на рекордно високо ниво поради геополитическите напрежения, което разкрива рисковете от прекомерната зависимост от вносни изкопаеми горива.
- До 2030 г. предлагането на изкопаеми горива в ЕС ще надхвърли търсенето с 26%
Разширяването на инфраструктурата за втечнен природен газ (с 54% увеличение на капацитета за внос) и изграждането на нови газопроводи могат да доведат до неизползван капацитет от 131 милиарда кубични метра в ЕС до 2030 г. Това би означавало неефективно използване на публични средства и повишаване на разходите за потребителите.
Пътят към постепенното прекратяване на руския газ до 2027 г.
Продължаващият внос на руски газ не само подкопава ангажиментите на ЕС по REPowerEU, но и застрашава неговата сигурност. Възстановяването на вноса през 2024 г. е особено тревожно, тъй като остават само две години до крайния срок за прекратяване на вноса. Освен това редица фактори усложняват напредъка, включително подкрепата на Словакия и Унгария за продължаващия внос и предполагаемите преговори между САЩ и Русия относно отварянето на Северен поток 2.
Анализ на Ember показва, че ускореното внедряване на възобновяеми източници, енергийната ефективност и електрификацията биха могли да позволят на ЕС да постигне независимост от руския газ още до 2025 г. Въпреки това, закъсненията в публикуването на пътната карта за постепенното спиране на вноса на руска енергия застрашават реализацията на тази цел.
Зависимостта на ЕС от руския газ продължава, въпреки съществуването на алтернативи. Дори държави като Австрия, Унгария и Словакия, които са силно зависими от руския газ, разполагат с достатъчен капацитет за алтернативни доставки, благодарение на инвестиции в мрежовата инфраструктура. Продължаващото разчитане на руски газ не само застрашава енергийната сигурност на Европа, но и подкопава целите за устойчивост и икономическа стабилност.
ЕС трябва спешно да приеме последователна стратегия за енергийна независимост, като намали зависимостта си от вносен газ и насочи ресурсите си към дългосрочни устойчиви решения. Това ще изисква координирани усилия от всички държави членки, за да се избегнат краткосрочни политики, които противоречат на дългосрочните интереси на Съюза.
План за постепенното прекратяване на зависимостта от руски газ
ЕС трябва да даде приоритет на постепенното премахване на руския газ най-късно до 2027 г., като постави сигурността на блока над краткосрочните финансови ползи за някои държави членки.
Пълното спиране на руския газ е както наложително, така и технически осъществимо за ЕС. Икономическите, енергийни и климатични ползи могат да бъдат реализирани само ако политиките на ЕС бъдат приведени в съответствие с по-широките стратегически цели. За постигането на това ще е необходим координиран и целенасочен подход от всички държави членки.
1. Въвеждане на правно обвързваща цел за постепенно премахване на руския газ
Въпреки политическите ангажименти, руските изкопаеми горива продължават да навлизат на пазарите на ЕС по различни маршрути. Три години след нахлуването на Русия в Украйна, ЕС все още не е въвел правно обвързващи санкции или забрани за вноса на руски втечнен природен газ и газ, доставян по тръбопроводи. Забавянето на пътната карта за постепенното прекратяване на руския газ поражда сериозни опасения относно дългосрочната сигурност на блока.
ЕС трябва да остане твърд в ангажимента си да предотврати навлизането на руски газ в блока и финансирането на войната на Путин чрез въвеждането на правно обвързваща цел за пълното му премахване до 2027 г. Ако е необходимо, техническа помощ трябва да бъде предоставена на страни като Словакия и Унгария, за да се премахнат всички препятствия пред заместването на руския газ чрез възобновяеми енергийни източници, електрификация, мерки за гъвкавост и диверсификация.
2. Избягване на нова газова зависимост
Пренасочването на зависимостта от руски тръбопроводен газ към вносен втечнен природен газ (LNG) излага домакинствата и индустриите на непредвидими ценови шокове и нестабилност на доставките. Това компрометира както енергийната сигурност на ЕС, така и целите за достъпна енергия и конкурентоспособност, очертани в Плана за действие за достъпна енергия. В него изрично се посочва, че намаляването на зависимостта от изкопаеми горива ще защити потребителите от нестабилността на пазара.
Субсидирането на проекти за втечнен природен газ в чужбина, ангажирането с дългосрочни договори за LNG или облекчаването на регулациите за метановите емисии в ЕС противоречат на тези цели и допринасят за компенсиране на емисиите, вместо за тяхното намаляване. Въпреки прогнозите за стагнация на търсенето на газ до 2030 г., ЕС значително разширява капацитета за внос на LNG, като съществува риск от недостатъчно използване на доставките и загуби от блокирани активи. По-добрата стратегия би била да се инвестира в електрификация, модернизация на електропреносните мрежи, съхранение на енергия и децентрализирани възобновяеми източници.
3. Намаляване на търсенето на газ във всички сектори
Най-ефективният начин за постепенно прекратяване на зависимостта от руски газ е намаляването на общото потребление на газ. Националните програми за енергийна ефективност в рамките на REPowerEU успяха да намалят търсенето на домакинствата в краткосрочен план, но са необходими допълнителни усилия в средносрочен и дългосрочен план, включително в индустриалния сектор.
След прилагането на мерки за икономия на енергия и ефективност е наложително да се ускори процесът на саниране на сградите и тяхната електрификация чрез възобновяеми източници. Планът за действие на ЕС за достъпна енергия трябва да бъде напълно интегриран с тези мерки, за да се гарантира, че потребителите ще се възползват от по-ниски енергийни разходи с намаляването на използването на изкопаеми горива.
4. По-ефективно използване на съществуващата газова инфраструктура
Анализът на Ember показва, че възможностите за доставка на газ в ЕС са достатъчни дори за централноевропейските страни без излаз на море. Съществуващите съоръжения за внос на LNG може вече да са недоизползвани, което поставя под въпрос необходимостта от допълнително разширяване на капацитета. В същото време остават тесни места в газовата мрежа Запад–Изток, които ненужно повишават цените чрез налози за взаимно свързване и съхранение.
Тези такси трябва да бъдат стандартизирани, за да се гарантират справедливи цени и ефективни газови потоци в целия ЕС, особено в подкрепа на държавите членки без излаз на море. Западна Украйна разполага със значителен капацитет за съхранение на газ, който може да бъде интегриран по-ефективно с ЕС, като по този начин се засили сигурността на доставките в Централна Европа без необходимост от изграждане на нова, скъпа инфраструктура.
5. Подобряване на планирането на цялата енергийна система
Несъответствието между плановете за разширяване на газовата инфраструктура и дългосрочните стратегии на ЕС е частично следствие от отделното планиране на газовата и електроенергийната мрежа както на национално, така и на европейско ниво. Стратегическите анализи, като националните енергийни и климатични планове, трябва да бъдат адаптирани към бъдеще, основано на електрификация, като се оптимизират ресурсите в секторите на електроенергията, газа, водорода, отоплението и транспорта.
6. Подобряване на наличността на данни за мониторинг и планиране
Данните за ключови показатели като вноса на LNG варират значително между доставчиците, което позволява на руския втечнен природен газ да навлезе на европейския пазар незабелязано. Липсва прозрачност и при изграждането на газова инфраструктура – ACER многократно е отбелязвал пропуски в оценките на разходите за газови проекти.
ЕС трябва да предприеме мерки за подобряване на прозрачността на данните чрез сътрудничество между Еврокомисията, Евростат, ENTSO-E, ENTSO-G, ACER и други агенции. Това ще позволи по-добро разработване и прилагане на политики, включително ефективно прилагане на санкциите.
