И нвазията на Русия в Украйна, протестното движение в Иран, поставянето под въпрос на абортите в САЩ - 2022 г. бе богата на разнородни събития. Агенция Франс прес предлага справка на 10-те събития, белязали, според нея, света през настоящата година.
Путин нахлу в Украйна
На 24 февруари Владимир Путин разпореди на руските войски да нахлуят в Украйна и така светът се озова в една невиждана криза от края на Втората световна война. Пред страните от НАТО, които засвидетелстваха подкрепата си за Украйна, руският президент размаха заплахата за ядрено оръжие, като заяви, че е готов да използва всички средства в арсенала си.
Войната предизвика най-големия прилив на бежанци в Европа от края на Втората световна война и коства живота на милиони военни и цивилни.
Путин, който твърди, че иска да денацифицира Украйна, се оказа много изолиран в дипломатически план. Западняците наложиха на Русия икономически санкции, които затегнаха с течение на времето, като същевременно доставиха оръжия на Украйна, която получи също статут на кандидат за членство в ЕС.
Изобилстват свидетелски разкази, обвиняващи руската армия в издевателства, сред които убийства на цивилни, мъчения изнасилвания.
Руските военни още в началото на инвазията се отказаха от обкръжаването на столицата Киев, откъдето украинският президент Володимир Зеленски ежедневно отправя изявления към световните лидери, за да поиска подкрепа от тях.
Войната също така породи заплаха от световна хранителна криза заради морската блокада наложена от Русия в Черно море. Споразумение, сключено през юли, позволи на Украйна прогресивно да започне да изнася своята изобилна зърнена продукция.
През септември Путин обяви мобилизация на 300 000 резервисти и и подписа документи за анексия на четири окупирани украински територии, след референдуми, определени от международната общност като имитация на референдуми, а през това време руската армия натрупа неуспехи на бойното поле.
След изтеглянето от Харковска област, Москва разпореди в началото на ноември и изтеглянето на силите си от Херсон. Русия започна да нанася стотици наказателни удари срещу украинската енергийна мрежа, като потопи милиони украинци в мрак с приближаването на зимата.
Инфлация, увеличавана от енергийната криза
Скокът на цените, започнал през 2021 г. заради дезорганизацията в дистрибуторските вериги, съчетан със силното търсене на продукти и услуги от съществено значение след рестартирането на икономиките след Ковид, се утрои през настоящата година, за да достигне невиждани нива от десетилетия. Инфлацията би трябвало да достигне 8 процента през четвъртото тримесечие в страните от Г-20, обременявайки икономическия растеж по света и предизвиквайки покачване на стойността на продукцията на компаниите.
Инфлацията е подхранвана от войната в Украйна, която потопи Европа в дълбока енергийна криза. Русия, под удара на западните санкции, умножи наказателните ответни мерки и дори удари по слабото място на ЕС - неговата зависимост от руския газ. Износът на руски газ, по-специално към силно зависимите от него Германия и Италия, спадна рязко.
"Световната икономика преживява най-сериозната си енергийна криза от 70-те години на миналия век", подчертава Организацията за икономическо развитие и сътрудничество.
Войната доведе и до покачване на курса на зърнените култури и съответно и на фуража за животните.
Заради продължаващите ограничения, свързани с Ковид, недостигът на електронни чипове, произвеждани основно в Тайван, отекна също така в много отрасли.
За да овладее инфлацията, Американската централна банка започна да вдига прогресивно водещите си лихви от март, като направи заемането все по-скъпо. Европейската централна банка последва примера й.
Обрат относно абортите, ниска консервативна вълна на междинните избори в САЩ
През юни Върховният съд на САЩ върна на всеки американски щат свободата да забранява абортите на своя територия, като погреба емблематичното съдебно решение по делото "Роу срещу Уейд" от 1973 г. След този обрат двайсетина американски щата забраниха напълно абортите или ги ограничиха силно и този въпрос се наложи сред темите за предизборната кампания на междинните избори, произведени през ноември.
Тези междинни избори пък не доведоха до консервативна вълна, очаквана от поддръжниците на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Демократите запазиха контрола на Сената, а републиканците спечелиха крехко мнозинство в Камарата на представителите.
Тръмп обяви въпреки това кандидатурата си за президентската номинация на републиканците за изборите през 2024 г. Битката за тази номинация се очертава да бъде оспорвана с няколко други потенциални кандидати, сред които и губернаторът на Флорида Рон Десантис, изгряващата звезда на американската твърда десница.
Кандидатурата на бившия президент Тръмп би могла между впрочем да бъде опетнена от евентуални съдебни производства срещу него. През ноември бе назначен специален прокурор, който да се заеме с две от многото разследвания срещу него.
Политическа нестабилност и нов монарх в Обединеното кралство
След поредица от скандали и лавина от оставки в правителството му консервативният премиер Борис Джонсън подаде оставка през юли. Лиз Тръс официално бе номинирана да го наследи на поста от кралица Елизабет Втора. След два дни кралицата почина след 70-годишно властване. Два дни след датата на смъртта й на 8 септември, на 10 септември престолонаследникът принц Чарлз бе обявен за крал Чарлз Трети.
Междувременно Тръс стана най-кратко просъществувалия британски премиер в съвременната история на страната. Тя изкара на поста само 44 дни, преди да подаде оставка на свой ред, след като предизвика политическа и финансова криза с радикалната си икономическа програма.
Руши Сунак дойде на власт в края на октомври в период на безпрецедентна нестабилност в страната. Той е петият британски премиер от референдума за Брекзит през 2016 г. Огромни предизвикателства очакват бившия банкер и министър на финансите, който е само на 42 години. Сред тях са инфлацията превишаваща 10 процента, западащата здравна система…. А края на година бе белязан в страната и от поредица от стачки.
Екстремни климатични събития
2022 г. преживя умножаващи се природни бедствия, свързани с глобалното затопляне.
Лятото бе най-топлото някога регистрирано в Европа. Температурни рекорди и горещи вълни предизвикаха суша и драматични пожари, при които изгоряха над 660 000 хектара гори от януари до средата на август в ЕС, което е рекорд. Бе регистрирана и рекордна загуба на ледникова маса на ледниците в Алпите.
Най-малко 15 000 смърти случая бяха директно свързани с горещините на стария континент, според Световната здравна организация.
Китай също счупи топлинните рекорди през август, а сушата заплаши с глад Африканския рог.
Пожарите и обезлесяването достигнаха нови рекорди в бразилска Амазония.
В Пакистан исторически наводнения, свързани с необичайно интензивни мусонни дъждове, отнеха живота на над 1700 души и принудиха 8 милиона души да напуснат домовете си, докато една трета от страната се оказа наводнена.
Ако прогнозите за тази година се потвърдят, осемте години от 2015 г. до 2022 г., ще бъдат най-горещите, регистрирани някога досега, предупреждава Световната метеорологична организация.
След трудни преговори конференцията на ООН за климата приключи на 20 ноември в Шарм ел Шейх в Египет с компромис относно помощта за бедните страни, засегнати от климатичните промени, но също и с провал да се установят нови по-амбициозни цели относно намаляването на емисиите на парникови газове.
Бунт срещу ислямското було, потиснат с твърда ръка в Иран
На 16 септември Махса Амини, 22-годишна иранска кюрдка, почина в болница три дни след ареста й от нравствената полиция, която я упрекваше, че е нарушила правилата за облекло в страната, налагащи носенето на ислямско було на обществени места.
Смъртта й породи вълна от протести в Иран. Те са безпрецедентни от Ислямската революция през 1979 г.
Протестите за повече свободи на жените се превърнаха прогресивно в по-широко движение, насочен срещу ислямския режим, което превзе улиците, университетите и дори училищата въпреки репресиите. Властите говорят за над 300 убити по време на протестите, но базирана в Норвегия неправителствена организация казва, че жертвите са най-малко 448.
Китай: Утвърждаването на властта на Си и оспорване на стратегията за нулев Ковид
Китайският президент Си Цзинпин бе преизбран през октомври начело на Китайската комунистическа партия по повод 20-ия партиен конгрес. Той се обгради от предани съюзници, за да стане най-влиятелният лидер в съвременен Китай.
В продължение на десетилетие начело на страната Си демонстрира желание за контрол, проникна в почти всички механизми на управлението и структури на държавата и стана обект на международни критики относно човешките права.
Напрежението в Тайванския проток достигна най-високо ниво от години насам след визитата в Тайван на председателката на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Нанси Пелоси в началото на август. Китай извърши в отговор сухопътни и морски военни маневри, които бяха безпрецедентни от средата на 90-те години на миналия век. Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че неговите военни ще защитават Тайван, ако Китай нахлуе на острова.
Стратегията за нулев ковид в страната, довела до локдауни на цели квартали или градове при появата на огнища на зараза, породи в края на октомври протести с невиждани мащаби от десетилетия. Властите действаха чрез репресии срещу тях, но и смекчиха санитарната си политика.
Различни съдби на крайната десница
След четири години на власт бразилският крайнодесен президент Жаир Болсонаро бе победен с малка преднина от иконата на левицата Луиз Инасио Лула да Силва на изборите на 30 ноември след една наситена с жлъч предизборна кампания.
Лула, който лежа в затвора по обвинения в корупция (в периода 2018-2019 г.), преди присъдите му да бъдат анулирани от правосъдието, ще се завърне официално начело на бразилската държава на 1 януари 2023 г. Неговият успех както изглежда затвърждава завръщането на влиянието на левицата в Латинска Америка.
В Европа, напротив, ултраконсерваторите отчетоха гръмки успехи на парламентарните избори в някои страни, като се започне с постигнатата през април четвъртата поредна победа на партията на унгарския националистически лидер Виктор Орбан.
Във Франция крайнодесния Национален сбор на Марин Льо Пен реализира исторически пробив през юни, като стана първата опозиционна сила в Националното събрание, в което президентът Еманюел Макрон изгуби абсолютното си мнозинство.
Националистическата и антиимигрантска партия "Шведски демократи" бе големият победител на изборите през септември, като стана втората политическа сила в страната.
В Италия Джорджа Мелони постигна историческа победа през септември с партията си "Италиански братя" и бе назначена през октомври за премиер.
Надежда за мир в Етиопия
След две години на конфликт федералното етиопско правителство и бунтовниците от региона Тигре подписаха на 2 ноември в Претория споразумение за прекратяване на вражеските действия, което би трябвало да доведе до край на войната, описвана от неправителствените организации като една от най-кървавите в света. Конфликтът, противопоставящ от ноември 2020 г. Етиопия, подкрепяна по-специално от силите на съседна Еритрея, на бунтовническите власти на Тигре, бе белязан от вероятни престъпления срещу човечеството, извършени от всички страни в него, според ООН. Заради конфликта над 2 милиона етиопци бяха принудени да напуснат домовете си.
Освен разоръжаването на бунтовниците, мирното споразумение трябва по-специално да позволи доставката на хуманитарна помощ в Тигре, който е почти откъснат от света. Неговите 6 милиона жители са лишени от храна и медикаменти от повече от година. Първият конвой с помощ от края на август пристигна там на 16 ноември.
Катар - един критикуван домакин на Мондиала
Поверяването на домакинството и организацията на Мондиала по футбол на Катар (от 20 ноември до 18 декември), породи лавина от критики срещу малката страна от Персийския залив.
Първата арабска държава, организираща събитието, бе критикувана заради отношението й към чуждестранните работници, представителите на ЛГБТ+ общността и жените. Тя бе критикувана и заради климатизацията на стадионите си в момент на глобално затопляне.
Съдбата на работниците мигранти - основна елементи в механизмите на страната, в която катарците съставляват едва 10 процента от 3-милионните жители - е сочена с пръст. Някои медии говорят за хиляди жертви на трудови злополуки - една равносметка, която Доха отрича, като твърди, че ще предприеме съдебни стъпки срещу критиките, идващи от Западна Европа.
Критиките срещу Катар се изразяват и по друг начин от началото на Мондиала, чрез символични жестове, като например този на германските футболисти, имитиращи, че устата им е запушена или пък този на европейски министри, носещи по трибуните на стадионите ленти на ръката с цветовете на дъгата, символ на ЛГБТ+ общността.
