Национален лидер рядко е заплашен да бъде отстранен от две посоки - от обществения натиск и от армията, но такава е ситуацията, пред която се изправи египетският президент Мохамед Морси. И опозицията, и армията му дадоха ултиматуми да се оттегли под заплаха от гражданско неподчинение и военен преврат. Морси е един от неколцината лидери по света, които в последно време станаха обект на популистки гняв.
В Бразилия, България, Чили, Турция и други страни стремглавият развой на събитията завари техните лидери и света като цяло неподготвени.
Наблюдатели се мъчат да намерят обяснение чрез множество статии, разнищвайки евентуалната причина за внезапното изригване. Въз основа на текущите анализи и някои собствени разсъждения се открояват 10 общи нишки, както и упътвания за бъдещето, коментира Стив Левин в "Атлантик".
Времето е изключително взривоопасно
Свидетели сме на "лятото на недоволството на средната класа", писаха Антъни Файола и Паула Мура във "Вашингтон пост". Или може би по-подходяща фраза е "векът на вълненията". Масовият гняв сякаш е във въздуха. По различни причини гражданите на редица страни изглеждат готови да бъдат много, много гневни.
Те дори намират щастие в това. Типът страни, в които това се случва, споделят еднаква форма на управление - те не са тиранични диктатури, а жизнени демокрации - и еднаква степен на възмущение.
Дали това не е поредната последица от глобализацията? Големите мислители може да са склонни да смятат така, но както писа коментаторът Мойзес Наим, "истината е, че протестните движения са строго локализирани, съсредоточени към специфични за отделната страна недоволства".
За това има прецеденти в историята
Но това не е нещо ново. Виждали сме подобен епидемичен гняв и преди - 1848 г. (поредицата европейски революции), 1968 г. (младежките протести срещу установения ред) и 1989 г. (рухването на съветския блок), писа "Икономист".
По мнението на историка и политолог Франсис Фукуяма, нашето време като че ли има звученето на Болшевишката, на Китайската и на Френската революция. Но е опасно да се правят дълбоки анализи, смята Фукуяма, тъй като съвременните прогнози често се оказват преувеличени.
Маркс сгреши, като предвиди края на капитализма; Боб Дилън беше прав, че 1964 г. беше време на промяна, но не и такава, каквато смяташе; и 1968 г. не сложи край на тиранията, нито дори на комунизма.Явлението е историческо, но ние не знаем доколко
Никой не е готов да отпише развоя на събитията като най-обикновено съвпадение - общо е мнението, че 2013 е историческа година. След няколко години, пише бившият анализатор на ЦРУ Пол Пилар, факторите за недоволството може да се превърнат в тема на докторски дисертации. Но какво е историческото значение? Въпрос на предположения.
Опитвайки се да налучкат отговора, Файола и Мура от "Вашингтон пост" заключават, че "ако през 60-те години нещата опираха до разчупването на културните норми и протеста срещу войните в чужбина, през 90-те години - до обругаване на глобализацията, а сега шумотевицата е за отговорни правителства, както и за социални и икономически свободи".
Само че тук, изглежда, е замесен текст от 1968 г. на Самюъл Хънтингтън
Всяка важна епоха се асоциира с теоретични текстове, а в момента се цитира най-често "Политическият ред в променящите се общества" от 1968 г. на покойния Самюъл Хънтингтън.
Днес той е по-известен с книгата си от 1993 г. "Сблъсък на цивилизациите", но преди това бяха популярни творбите му от 60-те години, в които се опитва да обясни защо страните биват обхващани от насилие и стават нестабилни.
Причината, пише Хънтингтън, е "до голяма степен продукт на бърза социална промяна и бърза мобилизация на нови групи в политиката, съчетано с бавното развитие на политическите институции". С други думи, управниците не успяват да вървят в крак със социалния, образователния и/или икономическия напредък на населението.
Нова, по-добре образована средна класа
Ключов фактор във всички страни, за които става дума, е появата на образована средна класа, която има стремежи. Хората от средната класа искат не само сигурност за семействата си, но също така избор и възможности за себе си, пише Фукуяма. Никой не трябва да се учудва от този конкретен аспект на въстанията - налице са многобройни предварителни знаци за тази тенденция.
Доклад от 2008 г. на "Голдман Сакс" сигнализира идването на голяма нова глобална средна класа.
Протестите в Китай през 1989 г., във Венецуела през 2002, в Иран през 2009 и в Русия през 2011 бяха водени от тези "градски, образовани, заможни хора, които са донякъде най-облагодетелстваните от режимите, които сега отхвърлят", пише коментаторът на "Ню Йорк таймс" Бил Келър.Тази класа се бунтува за учудващи неща
Изглежда има много последни капки, от които преливат чашите по света, учудващи искри за насилствени протести, които излизат извън контрол: в Чили протести с насилие бяха разпалени от високите образователни такси; в Турция - от решението на правителството да унищожи парк в Истанбул, а в Бразилия - от цената на билетите за транспорт.
Китайски градове редовно се бунтуват заради лошо строителство, замърсяване на въздуха и корупция. Най-известен е примерът с Арабската пролет, която беше предизвикана от самозапалването на уличния търговец на плодове Мохамед Буазизи след постоянен тормоз от властите.
А неприятностите не са свършили
Глобалната средна класа ще се увеличи с още 2 млрд. души в следващите седем години. Ако сегашната тенденция на нестабилност се задържи, това вещае още беди дори за прилежните национални лидери. След Арабската пролет някои от най-твърдите управници в света решиха, че най-доброто е да избегнат очевидно фаталната грешка на Хосни Мубарак в Египет, който се отказа от властта доброволно през 2011 г. след известна съпротива, и вместо това да потушават протестите.
Но последните бунтове показват, че втвърдяването на позициите не плаши непременно масите: турският премиер Реджеп Тайип Ердоган беше отслабен политически след серия брутални полицейски нападения срещу протестиращи, а Башар Асад от Сирия е във вихъра на дълга и жестока война.
Ердоган и руският президент Владимир Путин ги чакат неприятности в бъдеще, казва Уилям Кортни, бивш посланик на САЩ в Казахстан и Грузия.
Утеха за страдащи управници: средната класа не може да се справи сама
И все пак средната класа не може сама да донесе промяна в много от случаите. Това е така, защото е малцинство в повечето страни, където има въстания; тя ще успее да донесе политическа промяна, когато намери обща кауза с други слоеве.
Това правило намира приложение в сегашните протести: например в Турция Ердоган може в крайна сметка да оцелее въпреки бъдещи главоболия заради популярността си в провинцията, където масите от площад "Таксим" не проникнаха.
Китай е специален случай
Най-значимата демографска промяна е в ход в Китай, чиято средна класа се увеличава най-много, а националното богатство - заедно със стремежите за по-добро бъдеще - прелива.
Рядко минава и ден без някой протест в Китай със социални искания. Но икономиката на Китай не расте със същата скорост както някога, което предполага, че недоволството може да се разшири, създавайки проблеми за Пекин.
Ако някога се стигне до заплашителна пропаст между бързо растящите очаквания и разочароващата действителност, то това ще стане в Китай в следващите няколко години с огромни последици за стабилността", пише Фукуяма.
Да не говорим за западния свят
Най-важното послание от въстанията е, че никой не е имунизиран. Това е посланието на движенията "Чаено парти" и "Окупирай", които възникнаха от изолирано недоволство от несправянето с дефицитите и своенравните банкери, да не говорим за свързаните с тях протести навсякъде по света, включително неотдавнашните бунтове в Индия и Швеция.
И САЩ, и Европа преживяват бавен растеж без признаци за подобряване и може да станат мишена на улични акции като тези в Бразилия и Турция, казва бившият агент на ЦРУ Пилар.
