К огато срещнах Ахмед, той беше окован в една стая съвсем сам. По тялото му имаше следи от побои. Той не знае на колко години е, но вероятно е на около 10, разказва Фатех ал Рахман ал Хамдани, който в продължение на две години работи под прикритие, като снима в ислямски религиозни училища в Судан.
Училището, в което среща Ахмед е едно от тях. Снимах много деца, някои само на пет години, жестоко бити, оковани и затваряни без храна и вода от шейховете - мъжете, отговарящи за религиозните училища, разказва ал Хамдани. Някои от децата казали, че са били изнасилени или са преживели други форми на сексуално насилие.
По данни на правителството на Судан, в страната има почти 30 хиляди религиозни училища. Те получават дотации от държавата и дарения от частни лица.
Тези училища не събират такси и много семейства ги смятат за алтернатива, особено в отдалечени села, където няма държавни училища. Учениците живеят в религиозните училища и се прибират у дома само за празниците.
За много хора религиозните училища, които съществуват от поколения, са централен елемент на суданската култура, разглеждан като част от националната идентичност. През последните години обаче в социалните мрежи се разпространяват видеоклипове с насилие над деца, а в местни медии бяха публикувани истории за шейхове, обвинени в изнасилване на деца от тези училища. Медиите, правителството и дори организациите за правата на човека пренебрегнаха това.
Исках да разкрия колко широко е било насилието и да дам възможност на тези деца да споделят своите истории, пише Фатех ал Рахман ал Хамдани. Той самият като тийнейджър е посещавал такова училище и казва, че всеки ден за него е бил изпитание – "да избегнеш побой от учителя не беше лесно".
Знаех, че моите приятели и роднини няма да одобрят това разследване, но историята трябваше да бъде разказана. Бях обвинен, че съм част от „заговора на Запада за атака срещу религиозното образование“, казва ал Хамдани.
Едно от първите училища, които посещава, се нарича Хадж ел-Дали, за което имало информация, че децата са подлагани на жестоко насилие. "Влязох в джамията на училището, за да се помоля с всички останали, като тайно снимах на телефона си. Докато коленичих, чух тракащ звук. Сърцето ми спря. Погледнах нагоре и видях децата пред себе си с вързани крака, оковани като животни. Молитвата свърши и когато се канех да си тръгна, чух силен вик и приглушен плач. Тръгнах в тази посока и в слабо осветена занималня заварих дете с верига на крака, което тихо ридаеше. Това беше Ахмед. Каза ми, че иска да се прибере вкъщи. Опитах се да го успокоя, но чух гласовете на шейховете да се приближават, спрях да снимам и си тръгнах", спомня си журналистът.
Той се връща на следващия ден, за да направи опит да разкрие повече за случващото се. Докато разговаря с децата, забелязва по-възрастен ученик да го наблюдава. "Той си тръгна внезапно и след малко се върна с шейха, отговарящ за училището. Шейхът започна да ми крещи и да ме пита защо снимам учениците. Успях бързо да избягам".
Going undercover in the schools that chain boys https://t.co/hfvjIHnuk5
— BBC News (World) (@BBCWorld) December 7, 2020
По-късно от ръководството на Хадж-ел-Дали са заявили за Би Би Си, че ръководителят на училището е сменен и насилието и оковаването на децата е спряно.
Судан е огромна държава. "По време на разследването трябва да съм изминал 3000 мили, най-вече с автобус. Срещнах семейства, чиито синове са били жестоко малтретирани. Имаше и случаи на починали в училищата деца без да е ясна причината за смъртта", казва ал Хамдани.
Шейховете притежават толкова много власт и влияние в своите общности, че рядко пострадалите семейства повдигат обвинения. Ако все пак се стигне до съд, делата се бавят толкова дълго, че много семейства се отказват. Или в крайна сметка се урежда компенсация. А немалко семейства искрено вярват, че шейховете искат най-доброто за своите ученици и ако се случат „грешки“, това е Божията воля.
Филмът обаче оказва огромно въздействие в Судан. Семействата в центъра на разследването са затрупани с предложения за финансова, правна и емоционална подкрепа от хора в техните местни общности и по света. В социалните медии има недоволство и призиви религиозните училища да бъдат затворени. Разбира се, има и хора, които смятат, че разследването е атака срещу исляма и обвиняват Би Би Си в антиислямска пропаганда. Министърът по религиозните въпроси Насредин Муфре каза, че в религиозните училища няма да има повече „побои, изтезания, нарушаване на човешките права и на правата на децата“. След излъчването на документалния филм правителството на Судан заяви, че ще накажат виновните от училищата, заснети от Би Би Си. Приет бе и закон забраняващ побоя над деца в образователни институции, беше спряно финансирането на всички религиозни училища, докато се направят проверки.
Албанец държал 22 години дъщерите си оковани
Къща на ужасите в Калифорния - родители държали децата си оковани и гладни
Жестоки обичаи по света, граничещи с безумието
