А ргументите са добре репетирани и сега трябва да се срещнат с реалността. 30-дневното прекратяване на огъня е, без съмнение, добра новина на първо време. Но примирието е най-сложната и повредена идея на този продължил десетилетие конфликт. И това как ще издържи ще определи подкрепата, суверенитета и оцеляването на Украйна, пише журналистът Ник Патън Уалш в анализ за Си Ен Ен (CNN).
След вероятно стотици хиляди мъртви украинци и руснаци, ще бъде трудно за която и да е страна да откаже концепцията за примирие.
Москва ще бъде под натиск да покаже, че не е пречка за целта на американския президент Доналд Тръмп за мир на почти всяка цена.
Това е сюрреалистично място, което Кремъл може да заеме след три години дива агресия и слабо публично изразено желание да се сложи край на войната извън дипломацията на САЩ и Русия през последните два месеца. За да поддържа илюзията, че е партньор на Тръмп в това, руският президент Владимир Путин вероятно ще приеме някаква форма на мир. Може да не е незабавно прекратяване на огъня и той може, както Русия правеше преди, да избере да отложи началото, за да преследва първо военни цели, особено в района на Курск, където Украйна е близо до изритане от късчето на Русия, което държи от август.
Но тогава реалността ще посрещне теорията за телефонната дипломация. Първият аргумент, който трябва да се тества, е, че
не може да се вярва, че Кремъл ще участва в смислена дипломация, тъй като историята показва, че рядко го прави.
Вторият аргумент е, че Киев запазва максималистичните амбиции да си върне територията и отказва замразяването на фронтовите линии, тъй като това би означавало вероятната постоянна загуба на една пета от земята му и защото Украйна вероятно няма да се превъоръжи със същата сила като Москва и ще бъде в неизгодно положение, когато Русия атакува отново. Тези идеи също ще бъдат предизвикани.
Сега обаче е ясно, че повечето украинци смятат, че контраофанзивата за отвоюване на територия е трескава мечта, когато основната задача за отблъскване на руските атаки е затруднена от недостиг на боеприпаси и жива сила.
Но ужасната жестокост и хаосът на тази война едва ли ще благоприятстват примирието. Вместо това,
всяко прекратяване на огъня вероятно ще се превърне в ожесточена битка за приписване на вината за неговия крах.
Основната цел на ръководителя на Кремъл засега е да продължи да налага подозренията на Тръмп, че Зеленски е пречка за неговия мир. Путин не може да откаже прекратяване на огъня, без да загуби фиктивната морална позиция. Но това, което следва – или по време на всяка пауза във военните действия – ще определи изхода на войната.
Първо, това е пълно прекратяване на огъня по всички фронтови линии за цял месец. Това само по себе си е много голям въпрос. На стотици километри и двете страни от години са използвали броня, след това артилерия, след това дронове, за да се преследват злобно, сред това, което сега се нарича „цвекло“ – ужасяващата маса от трупове, изхвърлени в битка – на нулевата линия. Очакванията са, че за един месец изведнъж всичко това може да спре. Че няма да има грешки. Че никой няма да открие огън в паника или за разчистване на сметки. Че газовият котлон за готвене няма да гръмне по погрешка и да предизвика престрелка, която да наруши мира завинаги.
Поради тази причина някои европейски служители и Украйна първоначално предложиха частично прекратяване на огъня по въздух, море и атаките срещу енергийната инфраструктура. Техният аргумент беше, че това ще бъде по-лесно наблюдавано – че нарушенията ще бъдат по-просто приписани на двете страни. И все пак този аргумент беше отхвърлен в Джеда за нещо много по-широкообхватно. Ако Москва се съгласи, всичко трябва внезапно да спре за един месец.
Почти невъзможно е да няма грешки или сблъсъци.
В миналото Русия се отличаваше с дезинформация, маскировка – измама като тактика на бойното поле – както и с операции под фалшив флаг, когато се организират „инциденти“, за да се даде тласък за отмъщение. Ще има моменти, в която и да е месечна пауза, в които сблъсъци с леко оръжие или удари с дронове ще се окажат невъзможни за приписване на която и да е от страните като агресор: когато манипулация с изкуствен интелект, или фалшиви акаунти, или изцяло измислени инциденти, изпълват информационното пространство.
Алгоритмите ще се стремят да разширят неистините. Световните лидери ще се борят да имат убедителна представа за незначителни детайли за това кой е стрелял по кого на фронтовата линия. Районите, в които е имало сеизмични събития, ще се окажат недостъпни за следователите поради насилието, което избухва отново.
Доказателствата от последното десетилетие би трябвало да водят до песимизъм, а измамата е почти изцяло в една посока. Русия нахлу в Крим през 2014 г., но се престори, че не го е направила. Русия се съгласи на прекратяване на огъня през 2015 г. и в първите дни превзе украинския град Дебалцево. Русия каза, че няма да започне пълномащабно нахлуване в Украйна през 2022 г., но го направи. Първоначално Русия каза, че не използва затворници на фронтовата линия, но сега някои от нейните затвори са почти празни.
Репутацията на Москва трябва да е в основата на всяка оценка за трайността на всеки мир. Да цитирам стихотворението, цитирано от Тръмп, за да защити враждебната си позиция спрямо мигрантите:
„Ти много добре знаеше, че съм змия, преди да ме приемеш“.
Трябва да сме наясно с целите на Кремъл. Те няма да се постигнат със замръзване на фронтовата линия. Путин се нуждае от по-голяма победа, за да оправдае загубите дотук и да задоволи преувеличената си представа за заплахата, която Западът сега представлява за него.
Рискът е ясен: че примирието се провали, вероятно поради действията на Русия, Тръмп неправилно вярва, че Украйна е виновна за развалянето на неговия мир, а помощта на Украйна отново е замразена, този път с по-отмъстителна сила, тъй като те бяха смятани за агресор. Москва твърди, че отново е жертвата, и започва нова интензивна атака срещу Украйна, където кратко успокоение доведе до забавяне на западната помощ и военна готовност.
Както Марко Рубио, държавен секретар на САЩ, каза за Москва: „Топката сега е в тяхното поле“. Това е вярно и възхитително като резултат. Но също така е вярно, че Русия превъзхожда грабването на топката, вкарването ѝ в джоба, обсъждането на правилата на играта и загубените точки преди три сета, преди да твърди, че топката всъщност е била открадната от тях от другия отбор.
Белият дом е на път да получи майсторски клас по истинска кремълска дипломация.
Разрушителните и на моменти груби методи на Тръмп ни доведоха до тук. Ако се приложат към Москва толкова грубо и разрушително, те могат да намалят най-голямата заплаха за сигурността в Европа след нацистите. Но те също могат да изглеждат твърде мимолетни като приложение и твърде основни като обхват, за да се справят с хладната измама и ледниковото търпение на Москва.
