Чернобил: 25 години по-късно

Украйна днес отбелязва 25 години от ядрената катастрофа в Чернобил.

На 26 април 1986 г. в 01.23 ч. местно време четвърти реактор на атомната централа в Чернобил избухна при проверка на безопасността и изхвърли в атмосферата радиация с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Радиация облъчи голяма част от Европа

Стотици хиляди души бяха принудени да напуснат домовете си в най-засегнатите зони в Украйна, Беларус и западна Русия.

На международна дарителска конференция в Киев на 19 април бяха събрани 550 млн. от общо 740 млн. евро необходими за изграждането на нов саркофаг върху останките от избухналия реактор.

Украинският президент Виктор Янукович и руският патриарх Кирил ще са сред високопоставените лица, които ще почетат паметта на жертвите на ядрената катастрофа на богослужение и полагане на венци.

На церемониите ще присъства и руският президент Дмитрий Медведев, който ще участва в тристранна среща с президентите на Украйна и Беларус.

Пилотите на хеликоптерите, които пуснаха тонове пясък и олово върху избухналия реактор в Чернобил,

бяха с минимална защита от радиацията, но осъзнаваха риска,

заяви техният командващ Николай Анточкин, цитиран от Франс прес.

Пилотите са изпълнили около 4000 полета за 10 дни. Те са получавали хапчета йод, противорадиационен кожен крем и нова униформа след всеки полет, а освен това са вземали душ след всяка мисия.

Пилотите са съзнавали, че тези защитни средства са недостатъчни, но въпреки това са настоявали да изпълнят колкото може повече полети, защото са знаели, че реакторът трябва да се покрие възможно най-бързо, разказва генерал Анточкин в интервю за в. "Комсомолская правда".

По негови думи радиацията над реактора е била толкова висока, че е надвишавала скалата на измервателните уреди.

За потушаване на възникналия при експлозията пожар и почистването на зоната около реактора Съветският съюз е изпратил 600 000 "ликвидатори" за 4 години.

Те са били изложени на високи равнища на радиация с минимална защита.

Не съществуват надеждни данни за

жертвите на най-голямата катастрофа 

в историята на ядрената енергетика.

През 2005 г. няколко агенции на ООН прецениха, че вследствие на радиационното облъчване са загинали 4000 души, а според екологичната организация "Грийнпийс" до тази дата са загинали най-малко 100 000 души в Украйна, Беларус и Русия от ракови заболявания, нарушения на имунната система, сърдечни болести и други вредни въздействия от радиационното заразяване.

Научният комитет на ООН за въздействия на лъченията UNSCEAR обаче признава само 31 смъртни случая на служители в централата и пожарникари, които се дължат пряко на радиационно заразяване от Чернобил.

В доклад от февруари 2011 г. комитетът отбелязва също 6000 случая на рак на щитовидната жлеза, от които 15 завършили със смърт при деца, които са пили радиоактивно заразено мляко.

АЕЦ "Чернобил" бе

окончателно затворена едва през декември 2000 г.

след няколко инцидента.

В Украйна в експлоатация са четири атомни централи с общо 15 ядрени реактора.

Общото събрание на ООН днес ще има специално заседание посветено на 25-годишнината от катастрофата.

От сутринта в памет на жертвите на трагедията в комплекса на организацията в Ню Йорк ще бие Камбаната на мира.

През 1990 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, призоваваща международната общност да положи усилия за смекчаване и преодоляване на последиците от Чернобилската катастрофа, което бе и начало на дейността на международната организация по възстановяване на засегнатите територии.

За целта бе създадена Международна целева група, а през 1991 г. и Чернобилски целеви фонд за набиране на финансови средства.

От 1986 г. насам институциите на ООН заедно с неправителствени организации са осъществили над 230 програми за подпомагане на пострадалите в областта на здравеопазването, ядрената безопасност, социално-психологическото възстановяване, икономическо възстановяване, околната среда и производството на чисти хранителни продукти.

През 2002 г. ООН обяви, че ще преразгледа стратегията си в Чернобил от спешна хуманитарна помощ към

дългосрочна дейност за съдействие на развитието,

което и прави чрез програмата си развитие ПРООН в трите пострадали страни.

Общото събрание обяви Десетилетие на възстановяване и устойчиво развитие на пострадалите райони, одобри и план за действие за възстановяване на чернобилския район до 2016 г. 

В България преди 25 години

хората се радваха на топлото време, първомайските почивни дни, пролетния дъжд, разхождаха децата в парковете.

Съобщението дойде след пет дни. Облакът - по-бързо, но никой не предупреди навреме за опасността.

Информационното затъмнение за Чернобил спечели в категория "Абсурди и куриози" в предаването на БНТ през 2010 г. "Българското събитие на ХХ век".

Името на чл.-кор. на БАН Любомир Шиндаров стана печално известно през 1986 г. По това време проф. Шиндаров е първи зам.-здравен министър и главен санитарен инспектор.

Когато след няколкодневно закъснение в България най-после бе съобщено за аварията в съветската атомна централа в Чернобил, Шиндаров заедно с тогавашния председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии Григор Стоичков убеждаваха, че няма никаква опасност за населението от радиоактивно замърсяване.

Заради скриването на истината и омаловажаването на последиците от аварията през 1994 г. Любомир Шиндаров получи двегодишна условна присъда, а Стоичков - ефективна.