Чеченски терористи взривиха московското метро

Две жени камикадзе се взривиха в московското метро в пиковия час тази сутрин, убивайки над 50 души. Ранени са над 70.

Към 21,30 ч. в лечебни заведения се намират 72 пострадали, са съобщили за "Интерфакс" от руското министерство на здравеопазването. Петима са в крайно тежко състояние, 27- в тежко, 34 - в средно тежко, а шест - в удовлетворително. ю

Станция "Лубянка" се намира под едноименния площад, където е била централата на КГБ, а сега се намира Федералната служба за сигурност (ФСБ). Там е и паметникът на Ф.Е. Дзержински.

Около 45 минути по-късно избухна втора експлозия на метростанция "Парк на културата".

Кметът на Москва Юрий Лужков заяви, че бомбите при двата случая са били детонирани от жени камикадзе. Взривното устройство на "Лубянка" е избухнало в самия вагон.

Експлозията е станала в петия вагон от края на композицията. Взривът избухнал, когато вратите на вагона се отваряли.

Атентатите вероятно са извършени от

терористична организация, свързана със Северен Кавказ.

Това е основната версия, по която работи руската Федерална служба за сигурност (ФСС), съобщи ИТАР-ТАСС.

Според шефа на ФСС Александър Бортников на местопрестъпленията са намерени части от телата на двете жени камикадзе, които по предварителни данни са от Северен Кавказ.

"Останките от телата на предполагаемите терористки са достатъчно запазени, за да установим самоличността им", казал той на среща с президента Медведев.

Бортников съобщил на президента, че при двата взрива са убити 36 души, а броят на ранените е 37.

Обаче според доклада на министъра на извънредните ситуации Сергей Шойгу броят на загиналите достига до 54 души, а ранените са 64 души, 8 от които са в тежко състояние.

Според предварителните изводи от техническата експертиза взривното вещество е хексоген, каза Бортников.

Първата експлозия била с мощност 4 кг тротилов еквивалент, а втората - с мощност 1,5-2 кг тротилов еквивалент. Хексогенът се използва за заряд на снаряди с малък калибър и като основа за пластични експлозиви.

В бомбите е имало и нарязана арматура, и болтове, съобщи Бортников.

Следователите идентифицирали останките на една от взривилите се днес атентаторки: "Съдейки по наличните данни, това е било момиче на 18-20 години, с кавказка външност, с черни коси".

На официалния сайт на Министерството на извънредните ситуации бе публикуван списък с имената на пострадалите при атентатите, в който фигурират 65 души. Всички те са хоспитализирани.

Основната версия на следствието

е, че взривовете са дело на терористите на Доку Умаров - лидер на чеченските сепаратисти.

"Допускаме, че атентатите в Москва може да са отмъщението за убийството неотдавна на лидера на бунтовниците в Кавказ Саид Бурятски, на Анзор Астемиров и други терористи", казал източник от следствието.

Саид Бурятски, екстремисткият лидер, смятан за идеолог на уахабитите в Южен Кавказ, бе убит в началото на март при операция на ФСС край Назран, Ингушетия.

Анзор Астемиров бе убит на 25 март в престрелка с милиционери в град Налчик, столицата на руската република Кабардино-Балкария.

По данни на източника от следствието охранителните камери са заснели две жени със славянски черти на средна възраст, които придружили терористките камикадзе до входа на метростанцията. Те са обявени за издирване.

От записите става ясно, че терористките са се качили на метрото от станция "Югозападная" - последната спирка по "червеното" трасе на столичното метро.

Във връзка с атентатите министерството на вътрешните работи въведе засилени мерки за сигурност на транспорта. Всички служители от органите на реда са приведени в режим на повишено внимание.

Тече детайлна проверка на строителните обекти, пазарите, търговските центрове, хотелите и други обществени места.

Утрешният ден, 30 март, е обявен за ден на траур в памет на загиналите при атентатите. Знамената на държавните учреждения ще бъдат спуснати наполовина.

Московското кметство препоръча на културните центрове, радиостанциите и телевизиите да отменят развлекателните си програми.

Нападенията в московското метро са предпочитана практика на чеченските терористи.

На 11 юни 1996 г. при подобно нападение загинаха четирима души, а 12 бяха ранени.

На 1 януари 1998 г. на станция "Третяковска" бяха ранени трима служители на метрото след взрив на бомба със 150-грамов тротилов еквивалент, поставена в дамска чанта.

На 5 февруари 2001 г. избухна самоделно взривно устройство и рани 20 души.

6 февруари 2004 г. също бе черен за московското метро. Взривът този ден беше с много голяма мощност - бомбата е била между 4 и 5 кг тротилов еквивалент. Ранени бяха около 250 души, а 41 загинаха. Общо бяха евакуирани над 700 души.

Половин година по-късно терорист камикадзе отне живота на 10 души и рани около 50 при атентат на станция "Рижска".

Московското градско управление на министерството на вътрешните работи на Русия

опроверга съобщенията, появили се в редица медии, за още два взрива

в метрото - на станциите "Проспект на мира" и "Беговая", съобщи ИТАР-ТАСС.

Българското Министерство на външните работи все още няма информация има ли българи сред загиналите и пострадалите при атентатите в московското метро,
каза говорителят на министерството Весела Чернева, потърсена от БТА по този повод.

Мобилните телефони в района на поразените метростанции не работят заради претоварване на мрежата.

 

Московското метро е сред най-натоварените в света, като всеки работен ден в него пътуват средно 7 милиона души.

Станция "Лубянка" функционира от 1935 г. В продължение на седем години в края на 60-те и началото на 70-те станцията е разширена и модернизирана.

Първоначално - чак до 1990 г. името й е "Дзержинска". Феликс Едмундович Дзерджински (1877-1926) е съветски комунист, революционер, и държавник от полски произход, основател на Комитета за държавна безопасност на СССР (болшевишката тайна полиция, с първоначално име ВЧК, Всероссийская чрезвычайная комиссия) и негов пръв председател.

Единият от двата изхода на станцията е свързан със сградата, която се намира на южната страна на площад "Лубянка" и гледа точно срещу централата на бившия КГБ. Сега там е щаб-кватирата на Федералната служба за безопасност, ФСБ.

Станция "Парк на културата" е отворена през 1950 г. Неин архитект е Игор Рожин, авторът на плановете за стадион "Лужники". И тази станция - както "Лубянка", е сред най-оживените в града.